Цветница – един от 12-те големи християнски празници, е денят с най-много именици. Празнуват Цвета и Цветко, Божура, Иглика, Калина, Лиляна, Ружа, Босилко, Дилян, Маргарита, Невена, Хризантема и много други, чиито имена произлизат от някакво цвете или дърво.
В Северозапада денят е известен и като Куклинден. Наречен е така в чест на обредните хлябове кукли. Те се месят на Младенци, на Лазаровден и днес – на Цветница. Представляват продълговати питки с оформена в единия край от тестото човешка глава. С малки топчета са напревени очите, с продълговата тестена връв – устатата.
На много места денят е наречен Връбница. Това си наименование той има още в дохристиянския период. Древните вярвали в магическата сила на върбата, която първа се пробуждала за живот след зимния природен сън. Вярвали, че ги предпазва от болести и зли духове. С клоните и извършвали магически действия за добро, с тях кичели домовете и кошарите с животните си. Векове по-късно – през 1897 година, немският химик Феликс Хофман доказал, че върбата наистина има магически свойства. От нея до днес се прави най-разпространеното лекарство – аспирин. В названието му е запазено латинското име на върбата – салицис. С това лекарство се лекуват над 100 болести.
Както и да се нарича денят, най-характерният ритуал си остава кумиченето. И той е пренесен от предхристиянския период. Момичета, които вече са лазарували, се събират до реката и хвърлят в потока венчетата си от предишния ден. Чието стигне най-далеч по течението, става кумица.
Всички отиват в дома й, а тя ги гощава с качамак и джуркана коприва. Не й говорят, а мълчанието трае до Великден.
Кумиченето е било схващано като защита на момите от змейове. Огнените същества не грабвали и не залюбвали мома, която се е кумичила.
В стари времена в кумиченето участвали само моми и замомяващи се момичета, а днес някъде венчета хвърлят и млади омъжени жени. Те вярват, че ритуалът носи здраве, щастие и надежда за бъдещите дни.