Празнуваме Лазаровден – един от най-цветните и жизнерадостни празници в българския народен календар, който по традиция се организира и чества само от жени. Този ден съвпада с народния ден на девойката, която след като лазарува, вече може да се момее. По традиция днес се откъсват зелени върбови клонки, които се поставят на вратите утре – Връбница (Цветница)
Пременени и усмихнати, лазарките благославят домовете, в които влизат за здраве, плодородие и щастлив живот. Носят малки кошнички, окичени със зеленина и цветя. И в тях събират получените дарове – яйца, сухи плодове, орехи, а после играят несключено лазарско хоро. Пеят за всеки член на семейството, на девойките – за хубост, на момците – за храброст и ловкост. Благославят всички с добри пожелания.
На Лазаровден девойките се превръщат в моми за женене. Вече им се позволява да сресват косите си като жени, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден на подрастващите момичета им е разрешено да "либят либовник" и да се омъжат.
Според народните вярвания, стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето.
Друго поверие гласи, че девойка, която е лазарувала, не може да бъде похитена от змей.
На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазарка, Лазарин и Лазаринка.
Снимка: ЕМО "Етър"