Лазаровден е! Свети Лазар е най-голямото чудо, с което Исус Христос показва Божествената си сила. Името на светеца е символ на здраве и дълголетие.
Лазар бил негов ученик. Но се разболял тежко и умира. В ония времена мъртъвците най-често били полагани в пещери, a входът им роднините затваряли с тежък камък. В такава било „погребано“ и тялото на покойния Лазар. В Евангелието на Йоан се казва, че Лазар се бил споминал четири дни преди идването на Исус. Когато Учителят пристигнал във Витания, Марта Го посреща скръбна с думите: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми”.
Исус застанал пред пещерата и наредил: "Дигнете камъка". Смутена, сестрата на споминалия се Лазар – Марта, възразила. Исус обаче извикал на висок глас: „Лазаре, излез вън!”. И умрелият излязъл с повити ръце и нозе в погребални повивки.
Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало негодуване у първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа, точно в този момент Синедрионът решил да улови Исуса при първа възможност и да Го убие (Иоан 11:47-57). Така идват последните дни от земния живот на Спасителя и неговите мъки в Страстната седмица. Според преданието Лазар живял още 30 го., станал епископ на гр. Китон (днешна Ларнака, остров Кипър).
Лазаровден е първият от трите големи християнски празника, свързани с чудото на възкресението, следван от Цветница и Великден. Той винаги се празнува в съботата преди Страстната седмица. Името на празника има древноеврейски произход и означава „Божия помощ“.
Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от семейството, в зависимост от неговата възраст, пол и положение в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: "Ой, Лазаре, Лазаре!"
С моминските обичаи на Лазаровден е свързано и интересното народно поверие, че девойка, която е лазарувала не може да бъде похитена от змей. В Източна Тракия легендата за Змейовата невеста е била широко разпространена. Тя разказва за девойка, която отивала с родителите си на събор в съседното село, но по пътя дотам ожаднява и спряла да пие вода на един кладенец, въпреки предупреждението на баща й, че мястото било "лошаво". Тогава дошъл един змей и й предложил да му пристане, като й обещал несметни богатства. Девойката се изплашила и настигнала майка си и тейко си, без да им разкаже и думичка за това, което се е случило. След като съборът се пръснал, тя се поблазнила и пристанала на змея. След време, обаче, й домъчняло за близките й и го помолил да я пусне, за да ги види. Пуснал я той на същото място и по същото време от годината, но докато живеела с него, на Змейовата невеста й била пораснала опашка. Чувайки песните момите, тя с ужас започнала да се опитва да се отърве от нея, но без успех. От ужас, че дружките й ще я заварят така, по устните й се появила кървава пяна и сърцето й се пръснало то страх. Погребали я до кладенеца и всяка година на същото място играели хоро в нейна памет, но несключено. Танцът нарекли "буенец", а девойките, които го изпълняват – "лазарки".
Именици са Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Лъчезар.