Село Лесичери, община Павликени има 445 жители, а 37 от тях са деца, пенсионерите са 216. В селото няма детска градина, училище и читалище, но затова пък си има исторически и археологически забележителности. Според сайтът на Асоциацията на българските села, безработните са 180, 100 души са ангажирани с временна заетост и само 70 работят. В селцето има медицински пунк и лекар на пълен работен ден.
Лесичери се намира в подножието на хълма Кутра. В землището са открити археологически доказателства за човешка дейност от времето на Римската империя. В подножието на хълма при селскостопански дейности са намерени останки от храм, който е във форма на детелина (ротонда).
През селото е минавал водопроводът, който е снабдявал с вода римския град Никополис ад Иструм от водоизточник в пещера около село Мусина. Част от това съоръжение е запазено до наши дни.
В посока на юг-югоизток се намират останки от обелиск, наречен от местното население “Марковия камък” или Лесичерския стълб. Той се намира в местността Сълпа, където са открити следи от антично селище. Марковия камък е с височина 11 метра, и е надгробен паметник от 2-4 век. До него е имало храм, посветен на Тракийския конник .
В началото на века е имало две колони с различна височина. Според легенда записана от унгарския пътешественик Феликс Каниц, той е построен от Крали Марко. Според археолозите, съществуват две версии – едната е, че на това място е имало пост, охраняващ водопровода, а другата е, че тук се е намирала лятната резиденция на император Траян.
Около тези каменни блокове е имало постройки, за което доказват останките от глинени съдове, които се виждат след по-дълбока обработка на почвата. Близо до Марковия камък се намира чешма и около нея има участък без растителност.
Местното население разказва легендата, че там е имало пещера, в която има съкровище, но който се е опитвал да го намери не се е върнал. Много пъти селяните са намирали на това място дълбоки ями, направени от иманяри. Селото е съществувало по време на Второто българсто царство.
В местността Вирането северно от селото са открити строителни керамики и основи на големи постройки. Една от тях е култова сграда от 4 век. Фасадата й е била оформена с варовикови археологически елементи с пластична украса, а вътрешните стени – с орнаменти, боядисани в червено и жълто.
Черквата “Св. Архангел Михаил” е историческа забележителност. Храмът е построен през 1873 г. от Генчо Новаков-Малкия.