Духът на Васил Левски продължава да е в Белица. И е сигурно, че в малкото планинско градче никога няма да забравят Апостола на свободата. Тукашните родолюбиви българи дълги години водиха борба за поставянето на паметен знак на Левски в населеното място.
Успяха да постигнат целта си на 19 октомври 2012 година, когато тържествено откриха паметник на Апостола по случай 100-годишнината от освобождението на града от турско робство. На гранитната плоча е изобразен ликът на дякона и са изписани неговите незабравими думи: „Целта ни в българско е братство със секиго, без да гледаме вяра и народност”. Паметният знак се намира до сградата на общината и винаги пред него има свежи цветя. Никак не е случайно, че Левски настоява сам да дойде в Белица и да основе поредния таен революционен комитет. Не е тайна, че по това време там живеят „много начетени, писмени хора”. И дякона прави голям преход в Рила планина, като тръгва от Самоков, за да стигне до тогавашното село. Тесните горски пътеки, по които е минал, съществуват и до днес.
От спомените на възрастни хора от Белица се знае, че видни беличани посрещат Апостола на свободата в планината над Белица. На 28 юни 1869 година в Поповата къща се учредява тайния революционен комитет в селището. Пред пищова и камата полагат клетва за вярност няколко истински българи и патриоти. Най-начетен сред беличани е даскал Теофил Попвасилев. На събирането присъстват брат му Георги Бельов, синът му Никола Попвасилев, зет му Тодор Данаилов, шуреят му Димитър Чорбаджийски-Митрата, както и свещеник Васил Попвасилев. Личното обаяние и свято възрожденско дело на Левски завладяват тези хора, които се заклеват да вдигнат на въстание местното население срещу турците и да воюват до смърт за свободата на отечеството си.
Интересен факт е, че при създаването на революционните комитети по това време е било добре участниците в тях да имат някаква родствена връзка помежду си. По този начин имало по-малка вероятност да се стигне до предателство, защото винаги е по-трудно да предадеш човек с твоята кръв. Второто предимство е притъпяването на вниманието на турските власти при събирането на едно място на повече хора. Турците намирали за съвсем нормално да са заедно роднини. Затова и участниците в комитета са все близки, разказва Исидор Банков, уредник на музея към читалище „Георги Тодоров – 1885″ в Белица.
След паметната среща в Белица, Теофил Попвасилев придружава Апостола до Мехомия /днес-Разлог/. В книгата “Истината на православието” свещеник Коста Савов Чилев от Мехомия е поставил следната преписка: „Трябва да се помни от всички, че през лятото на 1869 г. в Мехомия идва Апостола Васил Левски и основа революционен комитет от 13 души в къщата на Кипре Максев”. „Нашите предци буквално са били пленени от личността на Левски. Те са съзнавали какъв риск поемат, но за тях народното дело е било най-важно. Започват трескава подготовка за въстание – търсят пари, купуват оръжие и барут”
Въпреки добре работещият таен революционен комитет, революционерите в Белица така и не получават известие, че въстанието е започнало по-рано. Извършеното предателство на подготовката за въстание през 1876 година обаче се оказва коз в ръцете на турските власти. Един по един са заловени почти всички беличани, които са част от тайния революционен комитет. Хвърлени са в кауша на конака. Там са подложени на жестоки мъчения, но не издават нищо.
Държат ги в килиите цели 32 дни, няма ден, в който да не ги изтезават. Но напразно. Накрая близките на арестуваните събират крупна сума пари и с тях откупват живота на съзаклятниците на святото дело на Апостола на свободата.
Че беличани са запазили спомена за Васил Левски става ясно в Руско-турската освободителна война и в последвалите въстания след Освобождението, когато Белица остава в Османската империя. Георги Банков се записва доброволец в 4 опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Още 18 беличани са сред опълченците на Шипка.
След Берлинския договор Банков се включва в съпротивителното движение. Член е на комитета „Единство” в Горна Джумая. Изпратен е в Разложката котловина и е сред основните организатори на Кресненско-Разложкото въстание, в което е войвода на чета и заместник на главния войвода.
Масово е участието на местните хора и в избухналото през 1903 година Илинденско-Преображенско въстание.
Тогава Белица гори за втори път в своята история. Първият път е през далечната 1666 година, когато се извършва масово помохамеданчване от турците на местното население. Местните дават отпор и заради това селището им е изпепелено. Още по-жестоко е през 1903 година. Изгорени от турците са 475 къщи, а 120 мъже, жени и деца да изклани. Затова в Белица няма запазен стар възрожденски квартал. Причината е, че всичко е минало под огъня по време на Илинденската епопея.
Още един исторически факт свързва Апостола с Белица. Беличенина Данаил Попвасилев, е подгонен от турците и принуден да напусне Белица. По-късно се заселва в село Кочмаларе /б.а.-днес Отец Паисиево/ в Пловдивско, където е поп и учител. Там той е посетен от Васил Левски и създава Таен революционен комитет. Той е посещаван често от дякона, когато той е обикалял района.
Духовникът фиктивно сгодява дъщеря си за дякона,
за да може той да идва в селището безопасно, без да предизвиква подозренията на турските власти.
Кълновете, които „посял” Васил Левски в Белица, не са и никога няма да загинат. „Гордеем се, че тук е създал таен революционен комитет”, твърдят местните хора. Те ще предложат създаването на екопътека „По стъпките на Васил Левски”, за да не забравят и пазят историята и българщината идните поколения.”
Духът на Васил Левски продължава да е в Белица. И е сигурно, че в малкото планинско градче никога няма да забравят Апостола на свободата. Тукашните родолюбиви българи дълги години водиха борба за поставянето на паметен знак на Левски в населеното място.
Успяха да постигнат целта си на 19 октомври 2012 година, когато тържествено откриха паметник на Апостола по случай 100-годишнината от освобождението на града от турско робство. На гранитната плоча е изобразен ликът на дякона и са изписани неговите незабравими думи: „Целта ни в българско е братство със секиго, без да гледаме вяра и народност”. Паметният знак се намира до сградата на общината и винаги пред него има свежи цветя. Никак не е случайно, че Левски настоява сам да дойде в Белица и да основе поредния таен революционен комитет. Не е тайна, че по това време там живеят „много начетени, писмени хора”. И дякона прави голям преход в Рила планина, като тръгва от Самоков, за да стигне до тогавашното село. Тесните горски пътеки, по които е минал, съществуват и до днес.
От спомените на възрастни хора от Белица се знае, че видни беличани посрещат Апостола на свободата в планината над Белица. На 28 юни 1869 година в Поповата къща се учредява тайния революционен комитет в селището. Пред пищова и камата полагат клетва за вярност няколко истински българи и патриоти. Най-начетен сред беличани е даскал Теофил Попвасилев. На събирането присъстват брат му Георги Бельов, синът му Никола Попвасилев, зет му Тодор Данаилов, шуреят му Димитър Чорбаджийски-Митрата, както и свещеник Васил Попвасилев. Личното обаяние и свято възрожденско дело на Левски завладяват тези хора, които се заклеват да вдигнат на въстание местното население срещу турците и да воюват до смърт за свободата на отечеството си.
Интересен факт е, че при създаването на революционните комитети по това време е било добре участниците в тях да имат някаква родствена връзка помежду си. По този начин имало по-малка вероятност да се стигне до предателство, защото винаги е по-трудно да предадеш човек с твоята кръв. Второто предимство е притъпяването на вниманието на турските власти при събирането на едно място на повече хора. Турците намирали за съвсем нормално да са заедно роднини. Затова и участниците в комитета са все близки, разказва Исидор Банков, уредник на музея към читалище „Георги Тодоров – 1885″ в Белица.
След паметната среща в Белица, Теофил Попвасилев придружава Апостола до Мехомия /днес-Разлог/. В книгата “Истината на православието” свещеник Коста Савов Чилев от Мехомия е поставил следната преписка: „Трябва да се помни от всички, че през лятото на 1869 г. в Мехомия идва Апостола Васил Левски и основа революционен комитет от 13 души в къщата на Кипре Максев”. „Нашите предци буквално са били пленени от личността на Левски. Те са съзнавали какъв риск поемат, но за тях народното дело е било най-важно. Започват трескава подготовка за въстание – търсят пари, купуват оръжие и барут”
Въпреки добре работещият таен революционен комитет, революционерите в Белица така и не получават известие, че въстанието е започнало по-рано. Извършеното предателство на подготовката за въстание през 1876 година обаче се оказва коз в ръцете на турските власти. Един по един са заловени почти всички беличани, които са част от тайния революционен комитет. Хвърлени са в кауша на конака. Там са подложени на жестоки мъчения, но не издават нищо.
Държат ги в килиите цели 32 дни, няма ден, в който да не ги изтезават. Но напразно. Накрая близките на арестуваните събират крупна сума пари и с тях откупват живота на съзаклятниците на святото дело на Апостола на свободата.
Че беличани са запазили спомена за Васил Левски става ясно в Руско-турската освободителна война и в последвалите въстания след Освобождението, когато Белица остава в Османската империя. Георги Банков се записва доброволец в 4 опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Още 18 беличани са сред опълченците на Шипка.
След Берлинския договор Банков се включва в съпротивителното движение. Член е на комитета „Единство” в Горна Джумая. Изпратен е в Разложката котловина и е сред основните организатори на Кресненско-Разложкото въстание, в което е войвода на чета и заместник на главния войвода.
Масово е участието на местните хора и в избухналото през 1903 година Илинденско-Преображенско въстание.
Тогава Белица гори за втори път в своята история. Първият път е през далечната 1666 година, когато се извършва масово помохамеданчване от турците на местното население. Местните дават отпор и заради това селището им е изпепелено. Още по-жестоко е през 1903 година.Изгорени от турците са 475 къщи, а 120 мъже, жени и деца да изклани. Затова в Белица няма запазен стар възрожденски квартал. Причината е, че всичко е минало под огъня по време на Илинденската епопея.
Още един исторически факт свързва Апостола с Белица. Беличенина Данаил Попвасилев, еподгонен от турците и принуден да напусне Белица. По-късно се заселва в село Кочмаларе /б.а.-днес Отец Паисиево/ в Пловдивско, където е поп и учител. Там той е посетен от Васил Левски и създава Таен революционен комитет. Той е посещаван често от дякона, когато той еобикалял района.
Духовникът фиктивно сгодява дъщеря си за дякона,
за да може той да идва в селището безопасно, без да предизвиква подозренията на турските власти.
Кълновете, които „посял” Васил Левски в Белица, не са и никога няма да загинат. „Гордеем се, че тук е създал таен революционен комитет”, твърдят местните хора. Те ще предложат създаването на екопътека „По стъпките на Васил Левски”, за да не забравят и пазят историята и българщината идните поколения.“