Лиляна Павлова е доктор по Икономика и бакалавър по Международни икономическиотношения в УНСС, както и магистър по Публична администрация от ВСУ “Черноризец Храбър”. Две години е била мениджър попрограма ФАР, още три – експерт по международни проекти. През 2002 г. започва кариерата й на експерт в Министерството на финансите. От 2009-та година е зам.-министър на регионалното развитие, а през септември 2011 г. оглавява МРРБ и е министър до 21 февруари 2013 г., когато парламентът прие оставката на премиера Бойко Борисов. През ноември 2014 г. отново е избрана за министър на регионалното развитие във второто правителство на ГЕРБ. Разговаряме с Лиляна Павлова за предстоящите проекти през новия програмен период и проблемите на общините.
– Г-жо Павлова, най-общо какви възможности за регионалното развитие има в новия програмен период до 2020 г.?
Основният инструмент, с който ще работим за подобряване на социалноикономическото и териториално развитие на българските региони и за повишаване на растежа и заетостта в тях до 2023 г. е Оперативна програма „Региони в растеж” 20142020. Защитеният от нас по време на преговорите териториален обхват на програмата, ще ни помогне да подкрепим мерките за намаляване на миграционни процеси към София и големите градове, водещи до обезлюдяване на големи части от страната.
С ресурс от над 3 млрд. лв. от новата ОПРР ще бъдат реализирани проекти за градско развитие, енергийна ефективност, пътна и туристическа инфраструктура. Програмата ще подкрепи реформите в изключително важните за обществото политики по здравеопазване (чрез инвестиции в спешната помощ), образование (ще бъдат подкрепени професионалните училища) и социални услуги (ще бъде надграден стартиралият през изминалия програмен период процес по диинституционализация).
Подкрепа ще получи и бизнесът чрез фондовете, които предвиждаме да бъдат създадени на принципа на финансовия инженеринг. Те ще са проекти за публичночастно партньорство за градско развитие за София, за инвестиции в северна България, в южна България, за туризъм и гаранционен фонд.
Ново през този програмен период е това, че общините на 39-те големи и средно големи градове ще бъдат междинни звена, което ще им позволи сами да избират проектите, които да бъдат финансирани. Тези проекти трябва да съответстват на интегрираните им планове за градско възстановяване и развитие и на инвестиционните им програми.
– Кои според вас са най-големите проблеми, за разрешаването на които общините търсят съдействие от вас като министър?
– Проблемите на местните власти са проблеми и на правителството, затова работим много активно с тях, не само в рамките на Националната сдружение на общините в Република България, но и на ниво експертни и консултативни съвети. Министерството на регионалното развитие и благоустройството в много отношения е като ресорно на общините. Доброто сътрудничество и комуникация по между ни са от огромно значение, защото само така можем да постигнем общата ни цел – подобряване на условията за живот и бизнес в българските региони. Към министъра на регионалното развитие и благоустройството е създаден консултативен съвет по въпросите на проектирането, строителството и инвестиционния процес. В началото на този мандат създадохме и специален съвет за регионално развитие, с който смятам, че уцелихме правилната посока.
Разработваме промени в Закона за регионалното развитие, които да регламентират взаимовръзките между стратегическото планиране на регионалното развитие и програмирането на помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове.
Предвиждаме да бъде променен подходът за определяне обхвата и подпомагане на районите за целенасочена подкрепа. Ще бъде засилен и интегрираният подход за планиране на регионалното, местното и градското развитие, както и разширяване функциите на органите за управление на регионалното развитие, така че регионите да могат още поактивно да участват в определянето на тази политика.
Важна цел на предложените от нас промени е и подобряването на координацията на секторните политики на регионално ниво и отчитане на териториалната специфика, проблеми и потенциали при формирането им. Някои от промените ще допринасят за намаляване на административната тежест на общините.
В момента разработваме и Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа, планинските, полупланинските и граничните слабо развити райони. Определени са границите на първите три района, за които са проведени комплексни анализи, създадени са визии и стратегии за развитие и е направена предварителна селекция на предложените близо 1000 проекта. Очакваме програмата да бъде готова до края на месец ноември т.г.
Трябва да отбележа и че областните и регионалните съвети за развитие станаха изключително активни и инициативни от началото на годината и изпълниха със съдържание дейността си. За това говорят многобройните предложения за промяна на законодателната рамка на регионалното развитие и набирането на проектни предложения за включване в Целенасочената инвестиционна програма.
Пътната инфраструктура остава от важност за всички граждани. В рамките на този ваш мандат какво сте набелязали като програма минимум за подобряване на пътищата и за изграждането на магистралите? Кои големи инфраструктурни проекти са на дневен ред?
Правителството има амбициозна програма за развитието на пътната инфраструктура.
Усилията ни са насочени към завършване до края на годината на големите проекти от програмния период 20072013. Това са АМ „Марица”, Лот 2 и Лот 4 на АМ „Струма”, обходния път на Монтана, Западната дъга и Северната скоростна тангента на София.
Работим и по изграждащия се със средства от националния бюджет участък Шумен Белокопитово на АМ „Хемус”.
Ресурсът по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 -2020 г. ще бъде инвестиран в изграждането на Лот 3 на АМ „Струма”. В случай, че успеем да спестим средства, те ще бъдат насочени към строителството на АМ „Хемус”.
Осигурихме средства от бюджета за най-критичните участъци от магистралите „Тракия” и „Хемус” и вече са рехабилитирани 45 км от тях. Тази дейност ще продължи от 1 септември, тъй като я преустановихме временно, за да не затрудняваме натоварения през летния туристически сезон трафик.
Със средства от програма „Транзитни пътища V” се рехабилитират общо 300 км пътища. В подобряване състоянието на втокласната и третокласната мрежа вложихме близо 500 млн. лв. Още 380 млн. лв. ще бъдат инвестирани от ОП „Региони в растеж”.
Проучваме най-подходящия за България модел за въвеждане на посправедлива система за заплащане при ползването на пътищата у нас. Целта ни е да преминем към плащане на тол такси за изминато разстояние, а не за време, както е в момента. По този начин тези, които пътуват повече, ще плащат повече. Увеличените приходи ще ни позволят да инвестираме повече средства в поддръжката на пътната инфраструктура. Нашата цел е от 2018 г. да имаме въведена толсистема за тежкотоварните моторни превозни средства над 3,5 т и електронна винетка за леките автомобили.
Като възможни източници на средства за инвестиции в пътната инфраструктура разглеждаме също публичночастното партньорство, инструмента за свързаност в Европа и плана „Юнкер”, по който страната ни е готова с проекти за над 3,5 млрд. лв.
– Какви са плановете за изграждане на тунел под Шипка? От какво зависи изграждането на тунел под Петрохан и подобряването на пътната инфраструктура в Северозападна България?
– Проектът за тунел под Шипка е сред приоритетите ни, защото с изграждането му ще имаме най-краткият път за връзка между Северна и Южна България. Вече е изготвен разширен идеен проект за тунела. Решението на Върховният административен съд за ОВОС-а на проекта в полза на АПИ даде зелена светлина за продължаване изграждането на обходния път на Габрово и на тунела под Шипка.
Правителството потвърди ангажимента на България за строителството на Фаза II от проекта „Обход на гр. Габрово”, която включва и тунел под връх Шипка. Тя е предвидена за изпълнение през периода 20162020 г. Може да бъде финансирана, при наличие на свободен финансов ресурс от бюджета на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г. или със средства от държавния бюджет на България.
В момента, като част от Фаза I се изгражда обход на Габрово и етапна връзка със съществуващия първокласен път между Велико Търново и Габрово.
Приоритетен в инвестиционната програма на АПИ до 2020 г. е проектът за магистрален път Видин – Ботевград. Цялостното модернизиране на пътя от Дунав мост 2 при Видин до граничен пункт „Кулата” ще подобри развитието на пътната инфраструктура и ще облекчи интензивността на движение. За съжаление, не разполагаме с 870 млн. лв., но търсим възможности за финансиране на строителството, включително и чрез публичночастно партньорство. Възможностите за изграждането на различни съоръжения по протежението на транспортния коридор, в т.ч. тунелно преминаване при прохода „Петрохан”, са обсъждани през годините, но те са скъпоструваща инвестиция, а средства на този етап не са
– Проблемите със свлачищата ескалират. Каква превенция е възможна и какви средства може да се заделят за борба с тях, особено по пътищата?
В последните месеци разработихме конкретни стъпки в посока преодоляване и решаване на част от проблемите, с които се сблъскваме. Одобрената вече от Министерския съвет
Националната програма дава общата картина на активността на свлачищата, които са на територията на цялата страна. Тя ги разделя на четири групи в зависимост от активността и риска, който създават. За тези, на които трябва да се направи неотложно укрепване, са необходими 499 млн. лв., а общият размер на необходимите средства за всички свлачища в страната е 892 млн. лв. Тъй като той е много голям, инвестициите трябва да се приоритизират и да се направят по найразумния начин.
Възможните източници са Оперативна програма „Околна среда”, която ще осигури 20 млн. евро, и Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Кандидатствахме за помощ от фонд „Солидарност”, а в бюджета на министерството има предоставено целево финансиране за няколко обекта. Със средства от немската банка KfW се извършва брегоукрепване на три обекта. Съвкупността от тези мерки дава добра основа за работа през следващите 23 години.
Направихме проверка дали се спазва Законът за устройство на територията, дали и как се строи в свлачищни райони. Резултатите от нея са крайно притеснителни. От общо 265 общини в страната, в 163 има активни свлачищни райони с наложена строителна забрана.
Установихме сериозен брой проблеми там, където е извършвано строителство. Почти 4000 обекта са незаконосъобразни. Затова предложихме промени в закона, които да направят още покатегорична забраната за строителство в такива места. Изключения ще бъдат възможни само в извънредни случаи, при положение, че в съответната територия с регистрирано свлачище бъдат извършени противосвлачищни и укрепителни мерки, които да предотвратят допълнителното активизиране, извърши се мониторинг за резултата от тях, и чак след това, по преценка, да може да се разреши строителство. В териториите, в които има възможност за строителство при спазването на закона, ще се въведе забрана за такова ако няма низградена канализация, защото липсата й утежнява съществуващите проблеми.
