Днес се навършват 306 години от рождението на руския учен, енциклопедист, философ и поет Михаил Василиевич Ломоносов. Той се е родил на 19 ноември 1711 г. в село в Архангелска област, Северна Русия, в семейството на заможен земеделец.
За бащата на Ломоносов се разказва като за добър човек, но "крайно невеж", което не повлияло на малкия Михаил Ломоносов – още от малък учел с удоволствие и четял няколкото научни книги, които можели да бъдат намерени в селото.
Той е професор по химия в Петербургската академия на науките, Шведската академия на науките, почетен член на Болонската академия на науките.
Работи в областта на рудното дело, геологията, металургията, астрофизиката, метеорологията, изучава цветовете, преоткрива производството на много видове стъкло за мозайка, конструира метеорологични и оптични уреди. Поставя началото на научното изучаване на руския език. Пише патриотични трагедии, оди, сатири. По негова инициатива е основан Московският университет през 1775 г.
Ломоносов е първият руски учен-енциклопедист, който се е занимавал сериозно с химия, физика, астрономия, география, геология, филология, той е поет, художник, историк, изобретател. По широта на интереси и задълбоченост може да се сравни с Леонардо да Винчи.
Сред неговите известни мисли са:
Няма такъв невежа, който не би могъл да зададе повече въпроси, отколкото може да отговори на тях знаещият човек.
Ласкателят има мед на езика, а отрова в сърцето.
Лесно е да бъдеш философ, научавайки наизуст само три думи: “Бог така сътвори” и повтаряйки ги в отговор вместо всички останали причини.
Математиката би трябвало да се обича поне заради това, че подрежда мислите.
Не е кой знае какво да се отбелязват грешките, но да се даде нещо по-добро – ето кое подхожда на достойния човек.
Неуморният труд преодолява препятствията.
Човек неясно пише за това, което неясно си и представя.