Изпълнителният директор на “Лудогорец” Ангел Петричев е роден във Велинград. Като ученик е и музикант. 8 г. свири в емблематичния духов оркестър на Велинград, с който обикаля цяла България. След това става студент във Велико Търново. Специалността му е “Български език и история”. В старопрестолния град се запалва по журналистиката и впоследствие става главен редактор на известен варненски вестник. Присъединява се към екипа на Лудогорец през 2011 г. и оттогава е сред хората, които имат огромна заслуга за успехите на клуба.
– Г-н Петричев, как станахте част от проекта “Лудогорец”?
– С Кирил Домусчиев бяхме приятели още преди да започна работа в клуба. Говорихме много за футбол. Както добре знаят всички, този спорт представлява голям интерес за нас.
Така, на 19 януари 2011 г., много изненадващо за мен, г-н Домусчиев ми предложи да започна работа в “Лудогорец”. Приех веднага и без изобщо да се замислям, защото виждах, че всеки един негов проект се радва на голям успех.
– Защо Кирил Домусчиев се спря на Разград?
– Основната причина собственикът на “Лудогорец” да избере клуба от Разград е първоначалната му инвестиция в завода “Биовет”. Слуховете, че първоначално е избрал други градове и отбори, в които е срещнал трудности, са абсолютно неверни.
Самото създаване на проекта “Лудогорец” е низ от интересни събития и съвпадения. Още една от причините г-н Домусчиев да се насочи към “Лудогорец” е в отличните му взаимоотношения с президента на клуба Александър Александров, който дълги години само с лични средства и голямо себераздаване е успял да съхрани клуба.
– Какви бяха първоначалните цели пред “Лудогорец”?
– Това, което ме грабна най-много, когато станах част от “Лудогорец”, не беше амбицията за добро представяне. Идеята да се инвестира в изграждането на една изключително модерна база и развитието на детско-юношеския футбол бе основното, което ме заинтригува. Кирил Домусчиев много подробно ми разказа тогава за плановете му да строи стадион и тренировъчен комплекс, показа ми предварителните чертежи и за мен стана ясно, че проектът “Лудогорец” е значим и ще се развива с много бързи темпове.
– В какво състояние заварихте спортната база?
– Пред нас имаше бурени, храсти и терен, на който трудно можеха да се играят и мачове от “В” група. Юношите тренираха на игрище, по което почти нямаше трева. Цялата база бе занемарена от години.
Още на третия ми работен ден бях принуден да обикалям района и да търся терен. Мъжкият отбор бе на лагер в Сандански и при завръщането си в Разград трябваше да има къде да тренира. Така намерих съмишленици в Попово, където игрището бе в прилично състояние и така отборът пътуваше два пъти дневно по 40 км, за да тренира. Докато течеше ремонтът на стадиона ни, приемахме домакинските ни мачове в Каварна.
– Колко юноши тренират в момента в школата?
– Бройката варира, но в определени моменти стига до 200. За съжаление, в България няма достатъчно добре подготвени специалисти. Затова сме принудени да работим усилено с външни консултанти. Много се радваме, че при нас се завърна един изключително добър специалист в детско-юношеския футбол, работил в Барселона и Реал (Мадрид) – Хосе Портолес. Той ни даваше ценни съвети, още когато се полагаха основите на школата. Сега стигнахме до едно ниво, в което осъзнахме, че е необходимо Портолес да работи постоянно с нас.
– Кое беше най-голямото предизвикателство за клуба през тези години?
– Всеки един етап, през който ние сме минали, е имал своите трудности. В самото начало ние нямахме административния капацитет да управляваме клуб от такъв висок ранг. Учихме се в движение, особено когато дойде моментът да играем в европейските клубни турнири. Там нямахме никакъв опит и ни костваше много усилия да напипаме верния път. Слава Богу, смятам, че в момента “Лудогорец” разполага с един изключително опитен екип, който може да организира мачове от най-високо ниво.
– Може би за успехите на отбора има и хора, които остават извън светлините на прожекторите.
– В големия ни екип има много такива хора. Бих посочил тези, които се грижат за финансовата дисциплина на отбора, за поддръжката на базите – тяхната роля за успехите ни е огромна.
Също така тук е мястото да отлича и Методи Томанов – изключителен специалист и много скромен човек. Той рядко се показва в медиите, но сами виждате, че резултатите говорят за работата му. Томанов успява да намери много качествени футболисти и работи в отличен синхрон със старши-треньора Георги Дерменджиев. Между двамата има ясно разделение на отговорностите.
В “Лудогорец” кипи денонощен труд – няма събота, няма неделя. Всички трябва да бъдем изключително всеотдайни.
– Труден ли е преходът от мачовете срещу европейските грандове и съперниците в родната “А” група?
– Това е едно от най-големите предизвикателства пред отбора. Трудно е, когато играеш мач в родното първенство и след броени дни имаш мач на “Парк де Пренс”. През първия сезон в Шампионската лига този преход беше много труден, но сега пренастройката е по-лесна.
– Защо проблемите в българския футбол стават все повече?
– Аз имам една максима – “бадева работи, бадева не стой”. Да, добър отбор се прави с пари, но всички бяхме свидетели как много тимове с възможности се провалиха и част от тях вече не съществуват. Затова всекидневно трябва да се полагат много усилия и така резултатите няма да закъснеят. Да, футболистите могат да починат 10-15 дни, но всички останали трябва да работят на 100 %. Който не осъзнава това, не трябва да се занимава с футбол.
– Преди време имахте разногласия с общината. Каква е ситуацията сега?
– Да, имаше известни недоразумения между нас, но успяхме да ги изгладим и сега сме в много добри отношения с кмета Валентин Василев и екипа му. Като цяло винаги сме срещали разбиране от обществеността в Разград, защото всички хора тук знаят какъв е ефектът на “Лудогорец” върху живота и икономиката на града.
– Това ли бе най-успешната година за “Лудогорец”?
– Да, безспорно това е най-успешната ни година. За съжаление не успяхме да постигнем програмата максимум – да бъдем сред първите два отбора в групата ни в Шампионската лига. Но третото ни място е безпрецедентен успех в историята на българския футбол и всички сме много доволни и щастливи.
– Какви са шансовете ви срещу шампиона на Дания ФК “Копенхаген”?
– Според мен са 50/50. До срещите с тях през февруари е възможно да привлечем или да се разделим с някои футболисти, но при всички случаи няма да пръскаме сериозни суми за селекция.
– Какво си пожелавате за 2017 г.?
– Най-вече здраве за всички и дано постигнем същите успехи и през 2017 г., а защо не и да ги надградим, както правим винаги дотук.