Кметът на Левски Любка Александрова завършва СОУ “Крум Попов” в града. В последствие следва в Бургаския свободен университет. Първоначално кандидатствала за “Политология” и я приели, но след това решила да учи право. След дипломирането си работи като адвокат.
Занимава активно с политика от повече от десет години. Преди да стане кмет на община Левски е била два мандата общински съветник в листата на БСП.
– Г-жо Александрова, кои са най-важните ви приоритети в новия програмен период?
– Отговорът на този въпрос зависи от гледната точка. За нас като администрация това са големите инфраструктурни проекти, защото много хора ще използват един ремонт на водопровод, път или улици. Но като че ли за хората това са социалните проекти, където организираме помощ на възрастни, хора в неравностойно положение и такива с тежки заболявания и увреждания. В същото време не са за пренебрегване проектите, с които откриваме нови работни места, тъй като даваме сигурност на хората в рамките на изпълнението на проекта.
– В последните години някои от ключовите улици в града бяха ремонтирани. Появи се проект за ремонт на булеварда от гарата до общината. На какъв етап е той и има ли други проекти за ремонти на натоварените трасета, малките квартални улици, които са в лошо състояние и пътищата до селата? През последните години жители на няколко села протестираха заради лошото състояние на пътищата до населените места.
– Това е все още идеен проект. Необходимо е да бъде подменен подземният кадастър, който пък е обвързан с проект за пречиствателна станция, която ще бъде финансирана по друга линия. Така че, колкото и красиво да изглежда булеварда в нашите представи, на практика е далеч от изпълнение. Затова сме заложили тъкмо на ремонти на малките улички и на тези, които свързват обществени сгради и институции. Освен това по капиталовата програма ще финансираме ремонти на улици в централната градска част на Левски и закърпване на централни улици в селата на общината. Едновременно с това готвим проекти по програмите за развитие на селските райони, за да можем да финансираме ремонти на по-дълги отсечки от общинските пътища. За жалост проблемите, които доведоха до протести, са породени от неремонтираните третокласни пътища, които са отговорност на регионалното пътно управление и министерството на регионалното развитие. Липсата на отношение от страна на държавата през последните 20 години към тези входно-изходни артерии на общината в действителност дразни хората и те протестират с право. За съжаление тези протести не доведоха до ремонт на нито една от тези три 10-километрови отсечки, които така или иначе няма да костват кой знае колко много милиони на регионалното пътно управление. Надявам се поне, че както ни е обещано от управлението, в края на май ще бъдем включени в годишната програма за текуща поддръжка на тези пътища, въпреки, че кърпенето вече не е достатъчно.
– Това означава ли, че централната власт не обръща достатъчно внимание на проблемите на общината?
– Не мога да кажа, че комуникацията е лоша, навсякъде ни разбират добре и приемат присърце нашите проблеми, но липсва адекватна реакция. В конкретните случаи се нуждаем от цялостни ремонти на тези пътища, а не от нови кръпки. По отношение на тези улици и пътища, които са в юрисдикцията на общината, твърдя категорично, че няма година, в която да не сме направили максималното за поддръжката им. За съжаление, обаче, не сме способни да се справим така, както искаме – трябва да се грижим за стотици километри пътна мрежа с нищожни средства. Все пак мисля, че през тази година ще покрием на 100% от необходимото кърпене по общинската пътна мрежа, за жалост не с пълно асфалтиране навсякъде, но все пак с дейности, които да подобрят качеството на тези улици. Смятаме, че хората се нуждаят от комфорт на придвижване, независимо дали живеят в Обнова, Варана или в центъра на Левски. Затова и всяка година залагаме поне една отсечка във всяко от селата.
– Кои са най-големите проблеми на община Левски?
– Проблемите ни са главно 2-3 и те не са по-различни от тези във всяка друга община с подобна отдалеченост от областния център. На практика безработицата е най-големият ни проблем. С течение на времето се справяме с поддръжката на инфраструктурата, но безработицата и липсата на алтернатива обезлюдява района и то не само нашия. През този мандат основна наша задача е да намерим възможности или да привлечем инвеститори, или ние да осигурим заетост по определени дейности. Работим усърдно за това заедно с Летница и Пордим в Местната инициативна група. Не е достатъчно само общината или държавата да искат да открият работни места. Трябва да виждаме и активност от страна на населението. В момента правим точно това – да се срещаме с хората в населените места в трите общини за да може да убедим хората, че тяхната активност е в основата на бъдещото им развитие. Особено в община Левски много хора имат желание да се включат със собствени проекти през Местната инициативна група и да търсят своето бъдеще тук, а не някъде другаде. Затова като администрация опитваме да създадем условия те да се чувстват сигурни, че тези проекти ще бъдат реализирани. С новия устройствен план и отделни либерализирани режими на администриране в общината се опитваме да създадем условия да привлечем инвеститори, които да открият предприятия в общината. На практика съществувалите преди 20-25 години предприятия са унищожени и разграбени и няма как да очакваме, че ще се върнем към поминъка от онези години. Трябва да използваме това, което имаме като условия към днешна дата и да се развиваме.
– Какви фирми проявяват интерес да инвестират във вашата община?
– Основно такива от хранително-вкусовата промишленост – отглеждане на животни, земеделие. С оглед бъдещото кандидатстване на частни лица по мерки на селските програми, очакваме отново да има предложения за откриване на овощни градини, трайни насаждения и зеленчукопроизводство. Наистина смятам, че това може да позволи районът да вземе глътка въздух. Това е и нещото, на което трябва да разчитаме – да произвеждаме и от там да търсим преработване. Радвам се, че има инициативност, която дълго време липсваше. Може би твърде много са примерите в държавата, които обезкуражават хората, но с помощта на общините и факта, че заставаме зад проектите на тези малки бизнесмени, успяваме да им вдъхнем увереност. Надявам се да създадем такава среда, че все по-големи фирми да забелязват нашия район.
– Много големи и някога значими сгради се намират в лошо състояние и са откровено опасни, като бившия завод „Родопа“ и прицекланицата. Други като хотела до гарата са в конструкторна цялост, но не се използват. Тези терени, разбира се, са частни, но има ли общината лостове да въздейства над собствениците им така, че ако не да не пустеят, то поне да не се рушат?
– Покрай птицекланицата почти всичко е вече съборено, сградата не съществува, от „Родопа“ е останало много малко. Общината може да дава предписания, глоби и прочее, но липсва сериозен инструментариум, чрез който да почистим с общински средства и да търсим връщане на парите в нашата хазна от собствениците на терените. Докато собствениците на тези парцели или други инвеститори нямат намерения към терените и не ги разчистят, за да развиват някаква дейност на тях, надали ще се случи тази част на града да придобие по-угледен вид. Относно хотела е вярно, че града има нужда от хотел, а той не работи. Леговата база в общинския център е недостатъчна и с много мъка успяваме да настаним гостуващите артисти на културните прояви и фестивали, които организираме. На практика не можем да превърнем някои събития в национални, защото нямаме леговата база в града. Надявам се скоро да се развие хотелиерство в тази сграда, която е строена с тази цел и е на правилното място. Трябва единствено да се развие услугата.
– А какво е състоянието на един от най-големите символи на града – гарата, и може ли общината да съдейства на железниците за ремонта ѝ?
– За съжаление жп туризма като че ли отмира. Въпреки това сме предвидили реконструкция на гаровия площад, както и да изградим козирки на пероните, с което да осигурим по-приятно пътуване на тези, които пристигат и заминават.
– В общината има много големи села, но има и много такива, в които не е останал почти никой. Има ли начин тези населени места да бъдат спасени? Осъзнава ли държавата проблема и помага ли ви за разрешаването му?
– Държавата не се интересува от подобен род проблеми при целия абсурд на това твърдение. Държавата не е някаква фикция, тя има лица, от които зависи политиката спрямо тези населени места и общини. Не е тайна, че се инвестира в 4-5 големи града и в столицата, а реална регионална политика липсва, защото ако такава имаше, нито един регион нямаше да е на дереджето, на което е в момента. Обезлюдяващите се села са факт заради липсата на поминък. Рецептата за решаване на проблема е дълга и не зависи единствено от общините. Няма как местните администрации да не се опитват да концентрират усилията си там, където има много хора, защото иначе и тези места ще се обезлюдят. В един момент просто стигаме до ситуация, в която се концентрираме върху оцеляването. Министерството на регионалното развитие трябва да предпоставя развитието на регионите, но не виждаме това да се случва.
– Може да се каже, че град Левски е пример за интеграцията на ромското малцинство. Какви са предпоставките за този факт?
– През годините хората са живели заедно и са видели, че страх може да създават всички етнически групи, както и че всички етноси могат да живеят спокойно заедно. Тази толерантност може би е породена от факта, че при нас няма гета и нито една етническа група не живее на ръба на оцеляването. Всички публични институции в града работят по различни интеграционни проекти в последните 10-15 години и това води до тази толерантност. Конкретно ромите в Левски са били интегрирани още преди 20 години, ако не и повече. Хората са работили заедно още преди ’89 г. и са изградили живота си.
– И все пак до изхода на града край ромската махала се събират много отпадъци от години. За тях със сигурност не са отговорни само ромите, разбира се. Ще успеете ли да се справите с проблема, тъй като тази гледка за много хора е първото нещо, което виждат от Левски на влизане в града. Съществуват и други места, на които са обособени незаконни сметища.
– Незаконните сметища не са резултат от дадена етническа група. Боклуци генерират всички. Борим се с проблема по принцип, за да живеем в един по-чист град. Планираме да създадем туристически атракциони на местата, на които е леснодостъпно да бъде изхвърлен нерегламентирано отпадък – изобщо да наситим тези терени с друг вид дейности. Това е начинът да лишим от възможност хората да изхвърлят там боклуци. Освен това почистването на тези терени в последствие струва доста на общината. Другата мярка е проекта за видеонаблюдение, което ще даде възможност да следим случващото се във всички краища на града.
– Наскоро спасихте футболния клуб от с. Малчика „Ювентус“. За жалост спортът все повече се превръща в бреме за общините, клубовете непрекъснато са недофинансирани. Как може да бъде обърната тази тенденция?
– Няма друга община в България, която да финансира 2 клуба във „В“ футболна група. При бюджета, който имаме, при малката субсидия от държавата, е сериозен въпрос дали си струва този разход. Важна е политиката, която Общинския съвет провежда, как точно ще бъдат разходвани тези средства. Убедена съм, че спортът и културата са две сфери, в които обществото като цяло и общината в частност трябва да инвестира, но общината трябва да влага в детски спорт. За всички други, възрастните, трябва да се работи за спонсорство. Не може общината при всичките си задължения да финансира на 100% всяко едно спортно желание. В конкретния случай „Ювентус“ си бяха направили грешно сметката, не си бяха преценили възможностите. За щастие решихме въпроса, но е жалко, че даваме средства, които, инвестирани на друго място, могат да доведат до повече ползи за повече хора. Никога не сме отказвали да поощрим всяко едно желание на хората от общината, но наистина смятам, че администрацията трябва да подкрепя детския спорт заради възпитателната му функция. Хората имат едно наследено мислене, че държавата трябва да се погрижи за техните начинания, а държавата ги дава като задължение на общините. Конкретно ние, освен „Левски“ и „Ювентус“ финансираме 8 селски отбора по футбол, хандбален клуб, мажоретен състав, карате клуб, мотоциклетен клуб, имаме дори клуб по авиомоделен спорт, като всички печелят редовно награди, някои и на световни и европейски първенства. За щастие не всички от тези клубове очакват 100% общинско финансиране, а осъзнават, че трябва сами да се погрижат за своите спортни активности. Общината прави максималното, за да могат да тренират тези клубове при най-добри условия, без да събираме кой знае какви наеми. Подготвяме проект за изграждане на спортен комплекс до самия център на града, на мястото на стария, но с нови игрища, настилки, осветление, възможности за фитнес на открито – това е една добра възможност да концентрираме всички спортни желания на хората на едно място.
– За финал – какво да очакваме от културните събития през пролетта и лятото в Левски?
– Имаме ново ръководство на читалището, което работи много амбициозно по организацията на „Гергьовски люлки“ на 1 май и „Парцалеви празници“ в средата на юни. Готвим се за гала концерт по време на фолклорния фестивал и нямам търпение да видя продукцията на съставите от общината. Дните на Парцалев са по-напред във времето и предстои постановките да бъдат уточнени през месец май. Докато сме на темата „Парцалев“ искам да спомена, че имаме амбициозни планове за къщата-музей – искаме да създадем цял мултифункционален център, който да обобщава цялостно творчеството му и да бъде истински туристически обект в центъра на града. Към днешна дата тази забележителност не изглежда по начина, по който следва.
Още новини от Плевен и региона вижте ТУК.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.