На днешната дата е роден българския композитор Любомир Пипков. Той идва на бял свят на 6 септември 1904 г. в Ловеч. Любомир е син на композитора Панайот Пипков.
Пипков е създал богато товрчество в почти всички области на музиката. Представител на т.нар. второ поколение български композитори, един от учредителите на "Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (1933).
През 1921 г. написва първия химн на ПФК Левски. След 1944 г. създава редица популярни химни "Шумете дебри и балкани","Химн на 9-ти септември","Химн на българските въстаници" и други.
Пипков е автор на три опери — „Янините девет братя“, „Момчил“ и „Антигона 43“, — четири симфонии, голямата вокално-инструментална творба „Оратория за нашето време“ и поемата за хор и оркестър „Сватба“, Концерт за пиано, Концерт за цигулка, Симфония-концерт за виолончело и оркестър, Концерт за кларинет и оркестър, много камерни произведения — струнни квартети, Клавирен квартет, Клавирно трио, сонати и др., — оркестрови пиеси, солови, масови, хорови и детски песни, филмова и сценична музика и др.
През 1926 г. Пипков заминава за Париж и постъпва в реномираното музикално-учебно заведение „Екол нормал дьо мюзик“. В продължение на шест години той учи пиано при Ивон Лефебюр и композиция при Пол Дюка (1865–1935). През 1932 г. Пипков завършва с отличие „Екол нормал“ и се завръща в България, постъпва Софийската народна опера, на която става диригент на хора, а по-късно и директор.
За големите си заслуги към българската музика Любомир Пипков е удостоен с най-високите отличия: той е носител на почетните звания „Герой на социалистическия труд“, „Народен артист“ и три пъти лауреат на Димитровска награда.
От 3 май 2001 година посмъртно почетен гражданин на Ловеч -За принос в културата на Ловеч и България.
Умира на 9 май 1974 година в София.