Благоевградски села са на път да изпреварят някои общини по брой на населението. Поне по имената в избирателните списъци за предстоящите парламентарни избори в неделя. Прирастът не се дължи на някакъв бум на раждаемостта в тези селища. В последните години десетки заможни благоевградчани вдигнаха палати в населените места и заживяха там. Но те са като капка в морето в сравнение с хилядите македонци, които се сдобиха с постоянен адрес в различни села на община Благоевград, след като са станали и български граждани.
„Може и да печелят някои техни сънародници, които ги водят тук, но това е нормално. Сам човек за никъде не е. Възможно е и мои съселяни да се занимават с такова нещо, но не знам. Но как да им вземеш пари? Нали и те са българи! На моя адрес – „Илинден“ №33, тази пролет регистрирах двама приятели – Гоше и Гоце от Щип. Черпиха по една ракия и това беше. Ходих и в съда, и в полицията да гарантирам за тях. Всичко е законно. Искаха ми нотариалния акт за собственост и подписах декларация, че съм съгласен да се водят в моята къща“, твърди Стефан Балтачки от село Рилци. Според него повечето му съселяни са помогнали на македонците безкористно, никой открито не им е търсил пари.
На същата улица живее и Мария Узунска, но тя е от малкото, които не са приютили македонци на адреса си. „Никой не ни е питал. Иначе няма нищо лошо в това, то държавата ги прави българи, така че никой не е виновен, задето им дава адресна регистрация”, смята тя.
От 2600 избиратели в Рилци македонците с двойно гражданство са към 1700. Ясно е, че да стават масово българи е държавна политика, категорични са местните хора. Защото това носи приходи и на държавата, и на българските общини. Много от новите им съселяни си купуват автомобили и ги регистрират у нас, тук плащат данъците им и застраховките им. Процесът обаче не секва. Макар и не с такава сила. И тази година десетки македонци са се уредили с адрес в селището.
В кабинета на кмета Живко Чукарски са документите им. В един от тях – на правосъдното минитерство, пише, че Лиляна Ангелова от Радовиш е приета за българска гражданка с указ на вицепрезидента от 4-ти октомври 2012 година.
„В това уведомително писмо се иска от нас да впишем промяната в регистъра на населението. Те могат да посочат което си искат населено място. Македонци вече си имаме достатъчно, трябва да мислим за благоустрояването на селото. Почти всички вземат личните си карти и тръгват да пътуват из Европа, за да работят там, това е голямата им цел. На някои адреси има вписани по 20-30 души, но почти никакви ги няма“, споделя кметският управник. Той твърди, че нито на миналите парламентарни избори е идвал някой македонец да гласува, нито на тези очаква това да се случи. „Те нямат никакъв интерес да го правят. Няма и партия, която да посмее да ги организира, а и в голямата си част македонците са на работа в страни от Европейския съюз. Няма как да се обърнат парламентарни избори с техните гласове, а на местните избори нямат право да гласуват. Те са с постоянен адрес тук, но с настоящ в родината си. Никой не се е заселил за постоянно при нас“, допълва Чукарски.
Разкрива и нещо трогателно, което правят възрастни жители на Македония. Пристигат чак от Охрид, от Прилеп. Някои са над 60-годишна възраст. И не искат да вземат бълагрска лична карта, за да пътуват в Европа. А заради своето българско самосъзнание.
“Я дойдат 5 души за изборите в недял, а не”, казва кметът на Бело поле Иван Стойчев. В кметството избирателните списъци са залепени върху 4 стени в целия коридор, все пак става дума за около 5000 избиратели. От тях над 4/5 са македонци с българско гражданство. Според него това създава доста работа на местната власт, защото сменят лични карти, искат различни удостоверения. Но и носи приходи в общинската хазна. „Аз преди време помогнах на моя приятел Трайчо и на сина му Васко, те са регистрирани на моя адрес – улица „Струма“ №16. Само на тях съм помогнал, от Щип са. Нямаше как да им откажа. Трябва да сме хора. Трайчо е майстор на македонска пастърмалия, нещо като нашите пици, но не са кръгли, а продълговати. Черпи ме един кашон, пълен с тях, за услугата. Но ги няма за избори, не ги и търсим, не ни трябват“, споделя казанджията в Бело поле Иван Новоселски. Македонците не се появявят често.
Понякога пощата в кметството се задръства с писма до тях, но няма кой да ги вземе. Пазят ги в кашони, за всеки случай. Ако дойдат, да си ги получат. Най-много са регистрирани на улиците „Черковна“, „Струма“ и „Ванчо Богданов“. Има адреси с над 100 комшии, но стопаните им убеждават, че не са го направили за пари. „На тези, които ги водят тук – македонци и българи, със сигурност им се плаща, всичко се заплаща. Но съселяните ми надали са взели някакви пари. Не сме такива хора, с това няма да забогатеем“, казва леля Митра.
„А и 50 души не обръщат парламентарни избори. Нека го разберат всички“, допълва Методи Цонев. Според местните хора е по-евтино и лесно да купиш цяла комисия, отколкото да правиш невъзможното, за да осигуриш няколко гласа повече от съседна Македония. Никой няма да се наеме да го прави. Още повече, че 90% от македонците с българско гражданство са някъде в Европа и работят. По-скоро някой може да опита да ги впише в протоколите, че все едно са гласували. Но и това е почти невъзможно да стане. В комисиите има представители на различните партии, които няма как да го допуснат, твърдят хората в Покровник.
Ще гласуват ли масово македонци с българско гражданство на парламентарните избори у нас? Ще се опита ли някой да ги организира и да контролира техния вот за определена политическа сила? Няма нужда от догадки и предположения. Защото точните отговори на тези въпроси ще станат ясни само след два дни…