“Лошо. Много лошо!” Това бяха първите думи на игумена на манастира “Свети Никола” до Калугерово отец Йоан. Поводът е повече от тъжен-единият от двата манастира в пазарджишко, които са действащи, се руши с пълна сила.
Преди няколко дни това е предизвикало среща между архиерейския наместник отец Яков, отец Йоан и кмета на евросело Калугерово Сергей Вачев. Търсят се пари. Вестник “Пазарджишка Марица ” получи благословията на игумена да започне кампания за набиране на средства.
Абсидите се рушат. От дъждовете пропадат покривите и на старото, и на новото крило. За капак падна и камбаната! Според отец Йоан майстори са изчислили, че само за ремонт на покривите са необходими 40 хиляди лева, а пари няма.
Калугеровският манастир е на 6 км северно от магистрала “Тракия”, като от там до манастира може да се стигне пеш за около 30 минути. Казваме това за тези, които моое и да не са от нашия край или просто не са посещавали святото място. Затова предлагаме още малко история, която ни припомни настоящия игумен на манастира -отец Йоан.Калугеровският манастир “Св. Никола” е съществувал още през 11-13в., някои историци без научни титли твърдят, че е на десет века, но в началото на 15в. е разрушен от турците. По-късно манастира е възстановен и е споменат за пръв път в една ръкописна бележка върху миней от 1693г. През 17 и 18в. Светата обител е средище на книжовна дейност и там е създадено килийно училище. През юли 1871г. в Калугеровския манастир идва Васил Левски и основава революционен комитет в състав: Иван и Никола Ръжанкови, йеромонах Кирил Слепов и Теофил Бейков -учител. Тук са заседавали дейци от околните села (Церово, Лесичево, Славовица, Динката, Карамусал, Щърково, Съртхарман и Дерехарман). По-късно манастирското братство взема дейно участие в подготовката и избухването на Априлското въстание (април 1876) и поради това е опожарен от турците.
В периода 1906-1908г. Калугеровската обител е изградена наново и се е запазила и до днес.В момента Калугеровският манастир е действащ, като там пребивава само един монах. В манастира е запазена мраморна плоча от времето на римския император Юлиан Апостат (361-363) и няколко подобни плочи от 19 и началото на 20в. с надписи на български език.