Видин и Калафат ще работят заедно за създаване на общ туристически маршрут, решиха кметовете Герго Гергов и Мирча Гуца на среща отпреди един ден. Желанието им е скрепено от споразумение за партньорство.
И двата града имат своите забележителности, но те никога не са предлагани заедно. Събирането им в общ маршрут може да разпали любопитството най-напред на жителите от двата бряга на Дунав, а след това и пътешественическата тръпка на българи и румънци от вътрешността на двете страни. Защото, сега Видин разглеждат франзуци, американци, австралийци, но румънци не идват. Калафат също не е обект на туризма в Румъния. След построяването на моста „Нова Европа” видинчани посещават Калафат, но за пазар, при познати или само от любопитство да видят как живеят съседите. Кое е най-интересното в този град, така и не разбират.
Ако общият маршрут започне от Видин, то туристите най-напред ще видят средновековната крепост „Баба Вида”, която историците наричат замъка на видинските владетели от 10-ти до 14-ти век. Тя си остава най-забележителният паметник на българското средновековно крепостно строителство. Не е нужно да бъдат надсроявани стените и като при други крепости – те са запазени в целия си непристъпен вид.Но крепостта е много по-стара. Тя е съществувала още през римската епоха.
Дълбоко под основите и лежат развалините на кула, от която е бил отбраняван римският кастел „Бонония”. В края на 10-тия век българските владетели издигат кули и бастиони за защита.През 1003 година тя издържа осеммесечна обсада на византийски войски, предвождани от Василий Втори. Императорът успял да влезе в нея, но с подкуп и измама. През 13 – 14-ти век Видин става столица на самостоятелно феодално княжество. Владетелите – Шишмановци и цар Иван Срацимир, разширяват крепостта и я оформят в днешния и вид. Когато вървят по каменните стълби към вътрешния двор, туристите се впечатляват. По същите стълби са вървели царе и царици, а от горната тераса, пригодена през 19-ти век за артилерийски огън, се открива широката панорама на Видин и река Дунав с румънския бряг. От нея градът Калафат се вижда като на длан. Малко известно е, но е факт, че от Калафат към крепостта през 1877 година е бил изстрелян първият снаряд на румънските войни, които освобождават Видин. На мястото на стрелбата в Калафат сега има паметник.
Разгледал крепостта, на туриста може да бъде показана и близката стена от крепостната система „Калето”, изградена по проект на френски и полски инженери на турска служба през 18-ти век. Стените заобикалят в полукръг целия тогавашен град. Външната стена е пазела града не само от нападатели, но и от наводнение.
Във Видин туристическата разходка спира при джамията и библиотеката на Осман Пазвантооглу, независимият от турския султан владетел на Видин. Малцина знаят, че той се е разпореждал в земите от днешна Мездра до сръбския град Парачин. Неговият архитектурен комплекс е строен през 1801 – 1802 година. И джамията, и библиоетката са масивни каменни постройки. В джамията има балкон за жените. На върха на минарето дълго време се смяташе, че турчинът е поставил сърце. Историци обаче доказаха, че това е пика. Библиотеката, която е четиристенна призма, е съхранявала 2664 книги – религиозна и светска литература. 2014 са предадени на Турция след Освобождението, а 650 се пазят и до днес в ориенталския отдел на националната ни библиотека.
Маршрутът из Видин не може да отмине уникалната сграда, известна като Кръстатата казарма. Тя също е изградена по времето на Осман Пазвантооглу за казарма на еничарите. Застроената и площ във формата на равнораменен кръст е 1260 кв. м. Била е съд и българска казарма, но днес е Етнографски музей, в който са събрани вещи от бита на населението от Видинския край.
С автомобил или дори с колело туристът може да премине Дунав и само след час да се озове в центъра на отсрещния румънски град Калафат. Разстоянието между двата града по въздушна линия е 2 км, а мостът между тях ги прави като един град. Калафат е основан през 14-ти век от колонисти от Генуа, които избрали мястото за калафатене /намазване със специална смола на корабите за непромокаемост/ на своите плавателни съдове.
Запознаването с румънсикя град започва от двореца „Маринку”, който днес е музей на народното изкуство. Построен е от италианеца Адоти в неокласически архитектурен стил в началото на 20-ти век. Има внушителин колони от двете страни на стълбите при входа и два лъва пазители. Вътре е представена богата колекция от картини и графики на художниците Николае Григореску, Теодор Палади, има скулптори на Йон Иримнеску, Нику Еня и др.
В Калафат е интересна и сградата на кметството, строена също в западноевропейски архитектурен стил. Била е върната на наследниците на първите си собственици, но държавата я е откупила от тях и предоставила за нуждите на местната власт. Кметът Мирча Гуца работи в истински шедьовър на архитектурното изкуство. Вратата, през която преминава, за да стигне до кабинета си, е уникална с орнаментите и позлатата на отделни части от тях.
В Калафат е интересна и църквата Свети Николай, посторена през 1730 година.
Пак с автомобил или с колело от Калафат може да се стигне до селището Пояна Маре, за да се види гората Чюрумела. Дърветата и са уникални за Европа – стара акация, разпростряла се на площ от 80 дка. В Буковат пък се намира резерват на площ от 40 дка. с богата фосилна фауна от черупки на мекотели, датиращи от времето на палеолита. В този район може да бъде видян и един рядък орнитоложки резерват – Чуперчин ной. Разположен е на площ от 500 хектара.