Мартина Василева е ръководител на направление “Дигитална библиотека” към Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. В Деня на просветата, 24 май, разговаряме с нея по тема, която не е популярна у нас, но е от изключително значение за съхраняването на ценни исторически документи – дигитализацията на библиотечните архиви.
– Г-жо Василева, какъв финансов ресурс е заделен за дигитализирането на архивите на библиотеката? Какъв процент от този ресурс е осигурен от Нацоналната библиотека и какъв – от партньори на проекта?
– Дигиталният център на Националната библиотека е изграден по проект BG0046 „Дигитализация и запазване на писменото наследство на България ”. Проектът е осъществен чрез финансиране по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП).
В рамките на проекта бе създаден и успешно започна работа съвременен Дигитален център за ръкописи, книги и периодика и започна попълването на Националния регистър на издаваните книги в България (Books in print). Купихме сканираща техника от висок клас, позволяваща сканирането на разнообразни видове документи, включително и с нестандартни размери. По проекта наши партньори са Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Финансовия Механизъм на ЕИП.
В рамките само на този проект са дигитализирани общо 214 документа във 51 350 файла. Всички сканирани документи са снабдени с много подробни метаданни на български език, като част от тях са представени и на английски език.
Документите са широко достъпни за ползване и могат да бъдат намерени в интернет страницата на Националната библиотека www.nationallibrary.bg в рубриката „Дигитална библиотека” и съответните раздели: Българският ХІV век / The Bulgarian Fourteenth Century ; Сиджили/Sijills ; Целокупна България / United Bulgaria. Националната библиотека е второстепенен разпоредител по бюджет към Министерство на културата и целево финансиране за оптимизация и развитие на дигитализацията на фонда не е отпуснато.
– На електронната страница на библиотеката е споменато, че ползвате опита на Лихтенщайн, Норвегия и Исландия при дигитализирането на архивите. Какво точно почерпихте от експертизата на тези държави, което помага на работата Ви?
– Дигитализацията в културните инстритуции, съхраняващи културно-историческо наследство е една динамична и тенденциозно развиваща се дейност. Затова и не бих могла да конкретизирам определени практики, които са взаимствани от посочените страни. Но категорично сме синхронизирали фундаментите при изграждането на нашия дигитален център с опита на колегите от Скандинавието. Принципите на функционирането му са изградени в следствие на множество консултации.
– Кои са приоритетните документи, които се дигитализират на първо време?
– Приоритетно подлагаме на дигитализация документите с характеристики на културно наследство, които се съхраняват във фондовете на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Искам да посоча, че във фокуса на дигитализацията в Националната библиотека попадат документи, които са особено ценни и интересни за изследователи и библиофили от цял свят, но поради спецификата си те не биха заинтригували случайния потребител. Затова ние се стараем да илюстрираме многообразието на книжния фонд на Националната библиотека дигитализирайки разнообразни по вид документи. Това са например – ръкописи, старопечатни книги, карти, графични издания, документи и снимки от Българския исторически архив, ценни периодични издания и др.
– Каква част от архивите на Народната библиотека вече е дигитализирана и как се осъществява достъпът до нея? Колко документа са дигитализирани?
– За съжаление неголяма част от фонда е дигитализирана. Има две основни причини за това, големият обем на фонда от една страна и ограниченият капацитет на дигиталния център от друга. Ще се опитам да илюстрирам думите си със следните данни: към 1 януари 2015 г. фондът на Националната библиотека наброява общо 7 952 238 регистрационни единици /вкл. Архива на българската книжнина/, а дигиталният център разполага с 4 професионални букскенера и съответния квалифициран персонал, който да експлоатира тази специализирана техника, с оглед на изпълнението на ежедневните си задачи по дигитализация на библиотечни документи с характеристики на културно наследство и обслужване на читателите.
При ограничения ресурс, с който разполагме, до момента са дигитализирани следните обеми: 4920 библиотечни документа, разпределени в 12502 записа в софтуера за администрация на дигиталното съдържание, представляващи приблизителен обем от 320 000 файла. Този обем от дигитално съдържание е представен чрез 29 отделни дигитални колекции, организирани на различен принцип – тематичен, хронологичен и др.
– Кои са най-интригуващите документи, които читателите могат да прочетат в електронен вид?
– Сред най-ценните дигитализирани ръкописи например са: Четириевангелие (Добрейшово евангелие) от първата половина на ХІІІ в., Поппунчов сборник от 1796 г., Енински апостол от средата на ХІ в. (края на Х – нач. на ХІ в.?), Башкьойски препис на История славянобългарска от 1841 г., Часословецна Яков Крайков от 1566 г., а също уникални архивни документи, съхранявани в Българския исторически архив, като Привременен закон за народните горски чети, съставен от Георги С. Раковски, Нареда на работниците за освобождението на българския народ от септ. 1871 г., съставена от Васил Левски, Личният бележник на Васил Левски – 1871-1872 г. , Тефтерчето на Христо Ботев от 1875 до май 1876 г., Документи на БРЦК, Лични бележници на П. Яворов и др. Сред предоставената за ползване в дигитализиран вид кореспонденция са писма на Христо Ботев, Ботю Петков, Тодор Александров, Захари Стоянов, Боян Пенев, Владимир Василев, Пею Яворов, Дора Габе, Лора Каравелова, д-р Петър Берон и др. От портретните изображения се открояват тези на Г. С. Раковски, В. Левски, Хр. Ботев, Филип Тотю, Панайот Хитов, Ильо войвода, Матей Преображенски-Миткалото, Захари Стоянов, Л. Каравелов, В. Друмев, Олимпий Панов, Данаил Николаев, Т. Александров, Ст. Стамболов, Ал. Цанков, Ал. Малинов, Борис Дякович, Боян Пенев, П. Яворов, Вл. Василев, Елин Пелин, Ст. Л. Костов, Ник. Райнов, С. С. Бобчев, представители на царската фамилия и др., а също снимки свързани с българската история (Първа и Втора българска легия, Сръбско-турска война, Руско-турска освободителна война, Балканската война).
Дигиталната библиотека включва и оригинални графики на Анастас Карастоянов, Владимир Карастоянов, Райко Алексиев, Ал. Божинов, Ал. Добринов, Петър Морозов, Йосиф Обербауер, Пенчо Кулеков и др.,репродукции на Антон Митов, Ярослав Вешин, Иван В. Мърквичка, Хенрих Дембицки. Интерес заспециалистите представляват дигиталните копия на арабски, турски и персийски ръкописи, османотурски старопечатни книги, тимарски регистри. За разнообразни научни издирвания широко се използват материалите от дигитализираните възрожденски периодични издания Дунав (Русе), 1865-1877, Любословие (Смирна), 1844-1846, а също Пряпорец (София), 1898-1932, Папагал (София), 1939-1944, Кукуригу (Пловдив), 1882-1883, Балканска зора (Пловдив), 1890-1891.
– Каква част от архива остава да се дигитализира?
– По-голямата част от основния фонд предстои бъде дигитализирана. От друга страна има колекции, които вече са изцяло дигитализирани, колекцията от сиджили, съхранявани в отдел „Ориенталски сбирки“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, например. Също възрожденските периодични издания. Почти изцяло заснети са и фондовете на Васил Левски, Христо Ботев и Гео Милев, съхранявани в Българския исторически архив.
Значителен прогрес сме постигнали и при дигитализацията на български старопечатни книги като до момента са заснети 435 уникални заглавия. От друга страна най-големият обем от дигитално съдържание в нашата дигитална библиотека заемат периодичните издания от периода 1878-1944 г. Над 175 заглавия вестници и списания от споменатия период са заснети, описани и пуснати за свободно ползване в интернет.
– Разкажете какво се случва с проекта IMPACT за дигитализирне на документи, докъде стигна той?
Националната библиотека е партньор във втория етап на проекта и нейното участие приключи през 2011г. Библиотеката взе участие с предоставяне на дигитални обекти с цел разпознаване на текст (OCR процес). Подбрани бяха дигитални копия на активно търсени материали от български периодични издания в периода 1878-1944 г. Националната библиотека участва като партьор на Института по информационни и комуникационни технологии към БАН.
– Как стои въпросът с ползването на дигитализираните документи – могат ли те да се копират и сканират при определени условия?
– Дигиталните копия, предоставени за достъп чрез нашата дигитална библиотека са свободни за ползване – разглеждане и сваляне. Тази наша политика съответсва напълно с препоръката на ЕК от 27. 10. 2011 г. относно цифровизацията и предоставянето чрез интернет на материали в областта на културата, както и за съхранението на материали в цифров вид.
– Какви са основните плюсове на дигитализирането на библиотечните архиви?
– Дигитализацията е важна дейност за опазване и съхранение на културното наследство. Бихме могли да формулираме три основни ползи от дигитализацията в библиотеките:
Опазване – дигитализацията на ръкописи и редки издания увеличава възможностите за тяхната консервация и евентуална реставрация, предпазване на оригинала от унищожение чрез използването на дигиталното копие, запазване на съдържанието чрез създаване и трайно съхранение на дигитален архив. Достъп -предоставяне на пълния текст на документа, на негови части/фрагменти, за по-широк и по-лесен достъп до документите в интернет пространството, създаване на мета-данни, позволяващи идентификация на дигиталното копие, популяризиране – чрез публикацията в интернет се разкриват за широката публика колекции, които до този момент са били достъпни само локално, а понякога и при специфичен режим на ползване.
Улесненият достъп спомага за използването на специфични библиотечни документи при подготовката на материали с учебно или научно съдържание – презентации, книжни издания, каталози, изложби и др.
– Има ли този процес недостатъци и през какви трудности преминава той?
– Дигитализацията е един от съвременните начини за опазване на културното наследство, съхранявано в библиотеки, архиви и музеи. Старите подходи търсиха защита на наследството чрез неговата изолация от ежедневния живот на хората. Новите подходи, от своя страна, се фокусират върху превръщането му в част от динамиката на ежедневието Един от основните недостатъци е обстоятелството, че процесът е свързан със сериозни финансови инвестиции, както за хардуер, така и за софтуер. За качествена дигитализация са необходими специализирани букскенери, както и приложни компютърни конфигурации, софтуер за обработка на изображенията, софтуер за адмистрирането на дигиталното съдържание и подходящо уеб приложение за публикацията и мениджмънта на колекциите в интернет. Необходимо е да се вземат и подходящи мерки за архивното съхранение на дигиталните обекти – сървъри за трайно архивиране. Всички тези разходи са непосилни за ограничения бюджет на повечето български библиотеки.
Дигитализацията крие и други предизвикателства. Дигиталната библиотека не е механичен сбор от снимки. Дигиталната библиотека представлява организация на информация и на знания, тя е интерактивна, оперативна, притежава различни динамични и интелигентни филтри за достъп. Определяща характеристика и на този тип библиотека, както и на традиционната, са метаданните, с помощта на които се организира съхраняваната информация (стандартизация, унификация, възможности за мапинг и др.). Затова дигитализацията приоритетно се извършва от интердисциплинарен екип от експерти: тесни специалисти от културните институции, които боравят с колекциите по места и притежават знанията и уменията да описват специфични документи, специалисти по компютърни науки и информационен мениджмънт, правни специалисти, изследователи в областите история, изкуствознание, библиотечни науки.
За съжаление се усеща липса на такъв тип квалифициран персонал в библиотеките, тъй като в България липсва единна стратегия в областта на дигитализацията, липсват и бакалавърски или магистърски програми в университетите, които да се концентрират върху подготовката на подобен тип експерти по проблемите на дигитализацията. Такъв тип специалности се срещат често в Скандинавието, например.