Софийската опера и балет е пред премиерата на прочутата опера на Камий Сен-Санс “Самсон и Далила” на 11 декември, съобщиха от операта. Постановката е със специалното участие на мецосопраното Надя Кръстева и тенора Ендрик Вотрих и солистите Даниела Дякова, Цвета Сарамбелиева, Константин Андреев и Петер Свенсон.
Диригент на “Самсон и Далила” е Ерих Вехтер, а режисьор е Уго де Ана. Следващите премиерни спектакли на операта са на 12, 13, 14, 19, 20 и 21 декември.
Първите опери на Сен-Санс се провалят
Първите сценични опуси на Сен-Санс “Жълтата принцеса” (1872) и “Сребърното звънче” (1877) се провалят, подобно на “Кармен” от Бизе, с трясък още на премиерите. Поради това дирекцията на парижката Гранд Опера не пожелава дори да прегледа представената от него партитура на новата му триактна опера “Самсон и Далила” (1877). Ференц Лист, който ценял високо таланта на френския си колега, осъществил премиерата с успех във Ваймар през същата година.
Тогава Сен Санс е на 42, но има зад гърба си немалко симфонични, камерни и религиозни опуси, след които “Фаетон”, “Младостта на Херкулес”, “Танц на смъртта”, “Предачката на Омфала” и други творби, които се радвали на голям успех. След десетина години “Самсон и Далила”, вече обиколила големите световни сцени, е призната за значително произведение, за нещо ново в жанра.
Интензивната композиторска и концертна дейност при Сен-Санс се съчетават с плодотворна музикално-критическа работа .В историята на жанра Сен-Санс ще остане, без съмнение, със своя шедьовър “Самсон и Далила”. В музиката на тази дълбоко национална френска опера, макар и създадена по библейски и източен сюжет, се откриват най-добрите страни от оригиналния му талант: неизчерпаемо изобилие от мелодии (френски или префинено ориенталски), ярки, психологически детайлизирани характери и ефектни ситуации, изключително богата и по френски нюансирана оркестрация, както и завладяващ драматизъм.
В България операта се поставя в Народния театър, след опустошителен пожар
През 1923 година, след опустошителния пожар от 10 февруари на с.г. в Народния театър, където изнася своите спектакли и Софийската опера, съставът е принуден да работи при много трудни условия в мизерната сграда на Свободния театър. На тази неудобна сцена, 48 години след абсолютната й премиера (2 декември 1877 във Вамар) шедьовърът на Сен Санс се представя за първи път у нас.
Това се случва на 27 февруари 1924 година в рамките на един труден, но плодотворен сезон. Постановката, макар и на тази малка и технически необорудвана сцена, според тогавашната критика и спомени на съвременници, е “импозантна”, “впечатляваща”, до голяма степен и поради интересното и ярко сценографско решение на прочутия художник Александър Миленков и най-много заради двамата протагонисти – драматичния тенор Стефан Македонски и прекрасното мецосопрано Констанца Кирова, която освен красивия глас, притежава таланта и на драматична актриса.
Постановката не слиза от афиша на театъра в продължение на три години, като Стефан Македонски облича костюма на своя легендарен герой повече от 50 пъти! “През сезона 1923- 1924 с най-голям интерес от столичани се посрещна “Самсон и Далила”. Като се вземат предвид условията в Свободния театър, с почти първобитна сцена, при тогавашните мащаби тази постановка можеше да се оцени като грандиозна. В продължение на много години софийската публика си спомняше високата мъжествена фигура на Стефан Македонски и неговата забележителна игра като Самсон.
Не можеше да бъде забравена и чаровната Констанца Кирова – Далила, гордата осанка и плътния бас на основателя на българската опера Иван Вулпе – Стария евреин. Но от всичко най-голяма впечатление направи събарянето на храма в последното действие. Беше постигнато от стария и опитен театърмайстор Иван Панов, бивш театърмайстор на руските оперни театри в Одеса, Киев и Харков. Възторжената публика го извика няколко пъти на сцената!…”, спомня си хористката Злата Божкова.
Втората софийска премиера на шедьовъра на Сен Санс е след осем сезона, на 6 април 1932 година. Интересно е, че през този сезон / 1931- 1932/ Софийската опера реализира “само” 11 премиери! Сред тях и на две нови български опери / “Крали Марко” от Иван Кавалджиев и “Князът-отшелник” на Венедикт Бобчевски/, заедно опери на Джордано, Леонкавало, Верди, Масне, Бизе, Доницети, Маскани, Хумпердинк и др.
Този път постановчици са: Асен Найденов / диригент/, Христо Попов / режисьор/, Александър Миленков / художник/. Самсон е отново Стефан Македонски, а Далила е младата Елена Христова-Гебел, известна по-късно Димитрова, съпругата на големия диригент Асен Димитров.
Абимелех е Димитър Хаджиянков, а Стария евреин – Павел Елмазов. Постановката се подготвя вече във възстановения Народен театър / дом и на Операта до началото на 50-те години/, но пада веднага след премиерата. Според спомени на съвременници и критики от печата, въпреки очакванията на ръководството на Операта, тя просто не повтаря големия успех на първата реализация – при все, че не е можело да се отрече много добрата работа на режисьора и диригента, на отличния хор, а съ що и на оркестъра.
Но новите изпълнители били бледи и неубедителни, а старите – вече поизгубили свежестта на гласовете си, а срутването на храма станало твърде бутафорно / дори разсмяло публиката!/ и така “Самсон и Далила” слязла от афиша на |Софийската опера за повече от осем десетилетия.
През 1968, завърналия се от Виена, Димитър Узунов / 1922 – 1985/, където сезони наред беше сред първите солисти, стана режисьор и, макар и за кратко /от 1968 до 1974 /, даде своя ценен принос към съвременния български оперен театър. Режисьорското кредо на Узунов, което той заяви и защити в “Самсон и Далила” бе: “Публиката да вижда всичко, което чува, и да чуе всичко, което вижда! Публиката да “чува” режисурата и да “вижда” музиката!”