Неповторимата българска народна певица Валя Балканска днес навършва 78 г. Вече над 40 години необятният й глас с изпълнената от нея песен "Излел е Делю хайдутин" лети в Космоса. Тя продължава да пее, а публиката в залите у нас и в чужбина настръхва от родоопските песни, които пее. Тя има над 300 песни в репертоара си.
Голямата родна певица е родена на 8 януари 1942 г. в махала недалеч от село Арда. На сцената се качва за първи път още 8-годишна, а през 1960 г. става певица в смолянския ансамбъл "Родопа“. Участва в националния събор надпяване "Рожен“ още от първото му издание през 1961 г. 1968-ма обаче става повратната в живота и кариерата й. У нас пристигат американците Етел Райм и Мартин Кьониг – тогавашни ръководители на Центъра за традиционнa музика и изкуство в Ню Йорк, за да правят записи на ансамбъл "Родопа” и на песента "Излел е Делю хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска.
През 1972 г. изпълнението на родопчанката е включено в Златния диск с музика от Земята, изпратен в Космоса през 1977 г. със станциите „Вояджър” 1 и 2, за да се реят в Космоса 10 хиляди години.
Всички, които познават Валя Балканска казват, че освен голяма певица, е и голям човек. Тя се пенсионира през 1987 г. Години по-късно обаче ЮНЕСКО й присъжда титлата "Гражданин на планетата“. Носител е на орден "Стара планина". Обявена е и за почетен гражданин на Смолян.
Жената с голямо сърце обича земеделието. Казва, че каквото посееш у хората и каквото посееш в земята, това излиза наяве. Когато не е по участия, прекарва времето си в градинката си, което е на 5 минути над Смолян.
В апартамента си в града ходи, за да полее цветята. Прави си зимнината сама, не за да изкара зимата, а защото е екологично чиста.
Предлагаме ви да хвърлим поглед към мъдростта на Родопите, изречена от невероятната Валя Балканска:
"Трябва да се борим за доброто. Лошо много бързо можеш да направиш. Направи добрина, да те видя как. Ние трябва да обичаме народа и да му казваме как и откъде е пътят. Излезе ли водата от коритото, тя се разлива. Трябва, като си направиш вадата, водата да си върви по нея."
"Защо българска песен излетя в Космоса – защото Делю е бил войвода, бил е силен. На всяка цена трябва да се изучава фолклор в училище."
"Аз съм от махала Седем къщи, която е над с. Арда, в подножието на връх Ком. Селото граничи с Гърция и е до извора на река Арда. Баща ми е убит на фронта и дори не си го спомням. Пет деца сме. Отгледала ни е майка ми и вторият ни баща. През 60-те години отидох да живея в Смолян, защото започнах работа в ансамбъл "Родопа”. Имам три деца, пет внука и два правнука.”
"Нося името на мъжа си. Той се казваше Емил Балкански. Някои си мислят, че съм огромна жена, щом се казвам Балканска. И като ме видят, възкликват: "Тя е толкова дребна и крехка!”
"Гласът ми ли? Аз основа имам по ген. Моят баща е пял, свирил е на кавал. Но за мен гласът е божи дар. Бог ми е дал гласа, Бог ще си го вземе. Аз уважавам религията, това, което е създадено от Бога, и нищо повече. Навремето, като бях млада и се трудех на полето, като запеех, ме чуваха чак в другото село.”
"От малка пея. Надежда Хвойнева е родопската певица, коя то съм харесвала най-много. Радка Кушлева беше също много добра певица. Имахме прекрасен ръководител на ансамбъл "Родопа“ – Атанас Капитанов. Много от песните си съм научилa от различни седенки и попрелки. Но човекът, който е направил най-много за мен, е Петър Бечев. Той ми подаде ръка, той ме изведе на сцената и ме учеше да правя добро. Петър Бечев е за мен моят най-добър учител.”
"Дарбата ми ме изпрати по света, да пея пред най-различни известни личности. Но аз имам някакъв дух в себе си и смятам, че българщината и традициите трябва да се тачат. Аз обичам България, обичам си семейството и родината. Обиколих света, но никога не съм пожелала да остана някъде другаде. Влече си ме към моето село, към полето, към земята. Милиони да имам, пак тук ще искам да съм си, на село… Просто поисках да си остана тук, да си бъда стилова певица и да си черпя вдъхновение от Родопите. Аз съм родена тук, отгледана тук, община Смолян навремето ми е помогнала много. И съпругът ми, Бог да го прости, не го забравям, защото той ми даде много…”
"Не съм нищо по-различно и нищо повече от останалите хора. Всеки е отгледан от родител, така съм и аз. Как да се оплача от моята пенсия, като има хора, които получават толкова малко! Достатъчно ми е коричка хляб, глава лук и чаша мляко, за да се заситя. Парите никога не са ме блазнили.”
"Искам с песните си да накарам хората да станат по-добри, да се обичат и да се уважават. Много искам ние, българите, да сме обединени и да изчезнат завистта и злобата. То е казано: прави добро и си тръгни, то ще те настигне отзад.”
"Аз съм като всички останали хора – нито съм от златните, нито от сребърните.”
"Аз съм българка, тъпча българска земя и обичам родината си, както обичам семейството си, както си пазя децата и очите.”
"По-топло от твоето огнище, когато грее огънят, когато си на собственото си легло и виждаш как дървото израства – какво по-красиво?”
"Бог е чул всичките ми молитви през живота."