Мирослав Янчев е роден в Златоград. Завършил е магистратура “Управление на бизнеса” в Стопанска академия “Д. А. Ценов”. Между 1998 г. до 2007 г. е управител на “Дружество за заетост и структурно развитие Златоград-Кирково”. От 2007 г. насам е кмет на община Златоград. Женен, с едно дете.
През изминалите дни, името на кмета се споменаваше често. Причината бе, че в Златоград бяха приготвени 150 чевермета. За втора поредна година в града на Делю хайдутин се проведе празника на родопското чеверме, който събра хиляди на площада в южния ни град. Мирослав Янчев е категоричен, че целта на празника е била да популяризира всичко, свързано с Родопите и традициите в региона, а не просто да се ядат агнета. За отминалото тържествено събитие, както и за проблемите в Златоград, и какъв е начинът те да бъдат решени, Kmeta.bg разговаря с градоначалника на китната родопска община.
– Г-н Янчев, как и кога се роди идеята ви да създадете Празник на златоградското чеверме?
– Аз съм родолюбец, човек, който обича традициите да се поддържат и да се популяризират. Ние родопчани имаме какво да покажем. Миналата година на 3 май събрахме на празник около чеверме близо 10 000 души от цяла България, между които и доста чужденци.
Решихме успоредно с празника на чевермето да организираме и празник на народната музика, най-вече родопската. По този начин събитието бе изцяло насочено към популяризирането на нашата музика, на гайдите, на родопската носия, а и на носиите от цяла България. Всичко това, съчетано с кулинарния празник, който популяризира и златоградското чеверме, оформи идеята от празника да създадем традиция, която да предадем на бъдещите поколения. Смятам, че това е смисълът на събитието и такава трябва да бъде нашата роля.
Целта е, човек не само да си зисити тялото с агнешко месо в Златоград, а и да нахрани душата си с музика, хубава гледка, прекрасна природа, да се запознае с любопитни традиции и обичаи, такива каквито са типични за Родопите.
– Смятате ли да организирате празника и догодина?
– Категорично! Трябва да се отбележи, че миналата година имаше изключително много хора за такъв малък град като Златоград. Сега обаче хората, които решиха да уважат нашето мероприятие бяха два пъти повече. Между 15 и 20 хиляди души посетиха града в един ден. Всички места в хотелите бяха запазени предварително от 4 месеца, ресторантите бяха пълни. Имахме огромен интерес към събитието, което показва, че българите, златоградчаните и гостите на града сме жадни за истинска българска родопска музика, като гайдите например. Освен това, на този ден показваме по най-автентичен начин как се приготвят изключително здравословни за България храни. Те са приготвяни от поколения българи и сега имахме желание да ги покажем на хората. Едно от най-интересните сред тях е процесът на приготвяне на масло. Той се извършва по най-стария познат метод – чрез биене с борило. Благодарение на опростената структура на този дървен съд, можем да разберем нагледно как се прави толкова бързо биенето и как се изкарва маслото.
– Какви други традиционни методи за приготвяне на храна показахте?
– На празника на чевермето демонстрирахме също така как се готви месо под чуруп. Сготвихме го както едно време, когато е нямало нито ток, нито газ и всичко се е правело на жар. Убеден съм, много малко хора са наясно какво е чуруп. Всъщност наименованието му идва от самия съд, който се казва така.
По автентичен начин показваме как се приготвя булгур, една изключително здравословна храна. Може би употребата на тази храна от родопчани дава отговор на въпроса защо те са едни от най-дълголетните жители на България. Именно такава храна са ядяли преди години родителите ни – без консерванти, примеси и оцветители.
– Младите хора проявяват ли интерес към това събитие?
– Искам чрез вас да поздравя всички, които се включиха в празника и спазиха дрескода, според който всички трябваше да са облечени в носии. През миналата година също имаше доста, облечени по този начин, но сега на площада трудно можеше да се забележи някой без носия. Измежду тях имаше много младежи.
Освен самодейците, за които е типично да носят такива дрехи, този път се включиха и хора, които нямат нищо общо с програмата. Те просто дойдоха в Златоград да си хапнат, да пийнат , да послушат хубава музика и не на последно място, да се нагиздят с носии.
Също така, сега е моментът да благодаря на целия ми екип, който взе организацията на празника присърце и отвърна на моя призив. Искам да подчертая, че никого не съм задължил да го прави. Въпреки това всеки един от администрацията ни бе облечен с носия. Над 60 души от общината, социалните центрове, които са на мое подчинение, директори на детски градини, училища – всички бяха с носии.
– Как успяват хората да си набавят това уникално облекло?
– Искам да ви кажа, че много трудно се намира носия, но ето вече е поставена първата стъпка и аз съм убеден, че на празника догодина, поне половината от присъстващите ще разполагат със собствени носии. Смятам, че година след година техният брой ще се увеличава и така с течение на времето това ще се установи като традиция. Като говорим по тази тема не мога да не спомена фестивала на фолклорна носия в Жеравна. Това е изключително ефектно мероприятието, което влияе силно върху запазването на българските традиции. Аз съм длъжен като кмет да правя същото. Приемам го като важна част от своите задължения, а и няма кой друг да го инициира. Ние вече се превръщаме в роби на материалното и като се замислим, много малко са поводите, заради които да се гордеем, че сме българи. Новите телефони и колите до такава степен са обзели хората, че съществуват в съзнанието им като първа и единствена цел. По този начин не се обръща внимание на същественото, на ценностите в живота.
– С какво се гордеете най-много по време на вашия мандат?
– Това ми е втори мандат, приключвам с осмата година. Идват избори и ще видим, живот и здраве, дали ще се кандидатирам пак. Това, с което се гордея като кмет е, че сформирах един сериозен екип, с който мога да покорявам много по-високи върхове. Искам да споделя, че никак не е лесно да накараш хората да работят със сърце, а не само за заплатата си. Смятам , че показвахме това и вчера. Освен това, както отлично знаете, заплатите в общинската администрация далеч не са атрактивни. Важното за мен, е че успях да направя така, че аз и служителите ми да се чувстваме и да работим в екип. Аз без тях съм никой, а те без мен нямат двигател.
– Сега накъде ще насочите вашите усилия?
– Ние ще фокусираме изцяло усилията си, за да работим по една сериозна стратегия. През 2007 година, когато още не се говореше за стратегии, изготвихме концепция за града. Също така съм радостен, че въведохме публичните обсъждания. Всичко това, което го подготвяхме като проект стана реалност, с малки изключения, които са пред завършване.
– Кой е проектът, с най-голямо значение за града?
– Това безспорно e този за минералната вода. Смея да кажа, че в скоро време Златоград ще може да се съпоставя с Хисаря и Велинград. Златоград е на стратегическо място и с оползотворяването на минералната вода градът ще стане едно атрактивно място за почивка и живеене.
– Разкажете ни повече за минералната вода в града
– Тя бликна през октомври миналата година от находището на село Ерма река. Идеята е след като довършим сондажа след месец, проектът да се разгърне в мащабен бизнес. В момента от находището извират 27 литра вода в секунда, на 92° температура. Мотивирани сме да докараме водата в Златоград и да създадем условия за предоставяне на балнеоуслуги.
– С какво друго осъвременявате живота във вашия град?
– Завършили сме напълно спортните бази, разполагаме със закрит басейн, стадионът е изцяло реконструриран. Изградили сме спортни площадки, центърът е изцяло обновен. Също така сме подсигурили населението, живеещо около река Върбица, тъй като край нея има доста рискови точки. За целта сме построили подпорни стени. Работим и по крайните квартали като благоустрояваме улици. Същото правим и в селата, на чиито пътища няма асфалт.
– Какъв е бюджетът на общината за тази година?
– През тази година парите за общината са повече в сравнение с предходната и не защото идват избори. Аз започнах с бюджет от 3 млн. лева и половина, а сега разполагам с 8 млн. лева. Всяка година бюджетът се увеличава.
– Кой е най-големият проблем пред населението на Златоград?
– Това несъмнено е безработицата и липсата на икономика. Говори се много за тези проблеми, но по-важното е да се създадат добри условия за бизнеса, който да има подкрепа от страна на държавата. Безработицата идва вследствие на недобър бизнес и микроклимат.
В града има условия за отглеждане на деца. Ето, ако минете покрай парка и центъра ще видите, че площадките са пълни с деца. Разбира се това, както и спортните съоръжения не са достатъчни да задържат младите хора, но смятам, че все пак е нещо. Малчуганите не се налага да стоят на улицата и да се чудят какво да правят, не дишат прах, а чист въздух, защото всеки ден улиците се мият. Площадки има, но няма работа.
Надявам се, че реализирайки проекта за минералната вода ще привлечем привлечем интереса за инвестиции в хотели,ресторанти в града. Така, превръщайки се в туристически център, ние ще създадем поминък и работни места.
– Какъв е основният поминък на златоградчани?
– Най-много мъже работят в рудодобива, дърводобива и частния бизнес. Жените работят като шивачки в текстилната промишленост, която в последно време се развива. Благодарение на чуждестранен инвеститор, едно от емблематичните за града текстилни предприятия възобнови своята дейност.