На големия християнски празник Успение Богородично – 28 август по стар стил, в 21,00 часа на Античен форум „Августа Траяна“ Старозагорският митрополит Киприан ще дирижира ораторията „Страсти по Матея“ от Митрополит Иларион. Солисти са Емилия Иванова, Ивайло Джуров и Ивайло Йовчев, участват още хор и оркестър на Държавна опера-Стара Загора.
„В творбата се съдържат текстове от Живота на Исус Христос от първия ден на Страстната седмица до Възкресение Христово. В първата част на произведението се нарича „Свещен плач“ – тогава, когато Евангелието разказва как Исус Христос е влязъл вече и разпоредил на своите ученици да намерят място за Тайната вечеря. Следват Велики Вторник и Велика Сряда, Велики Четвъртък, когато Той измива нозете на своите ученици и Разпети Петък, когато е заловен и над него и над него вече е съда до Възкресението – Неделя, когато всички се радваме, че Животът надделя над Смъртта. Творбата е голяма, в 44 части които описват страданията на Господ Исус Христос. Музиката е много красива, барокова, наподобява музика на Бах“, разказва митрополит Киприан. Творбата ще бъде особено ярко представена и с ефектна мултимедия, дело на Сергей Голубев.
На 30 август в 09.30 часа, Киприан ще освети храм „Св. Атанасий“ в село Виден. След чина по освещаване на църквата, ще бъде извършен и ритуал на свето кръщение. Ден по-рано, на 29 август, в 10:00 часа, ще бъде отслужен молебен в старата църква „Св. Атанасий“, по-известна като Потопената църква на село Виден. Тя е построена между 1851-1854 г. и е известна с най-кристалния камбанен звън. Казват, че удивителната й акустика можела да се мери с тази на Миланската скала, а тайната била в един строителен трик. Майсторите зазидали в дуварите празни глинени гърнета по сложна схема, така че кухините перфектно да отразяват църковните песнопения. Църквата си имала и балкон, на който в празнични дни се разполагал хорът. В средата на миналия век в България се развихря ударно строителство на язовири и ВЕЦ-ове. В изграждането на „Копринка“ се включват бригадири от цяла България. През 60-те години на миналия век каптираните от р. Тунджа водни маси заливат района и хората са изселени. Днес насред голото поле могат да се видят само останките на храма и основите от стари зидове.
Снимки: Държавна опера Стара Загора