Нe ти пиша това писмо с надеждата, че ще ми отговориш или с идеята да опиша какви велики дела си сторил, а с идеята, че ще си кажеш „Прав си!“. Няма и да се двоумя къде си, защото няма значение. Важното е, че не си тук.
Защото тук едва ли щеше да намериш истински идеи и българи. Ще намериш лъжепатриоти, които се тупат в гърдите, а когато дойде момент за действие се крият зад празни слова и клишета. Сякаш сегашните политици са всички тези твои лирически герои от произведението „В механата“.
Зная, че ти бе способен да изградиш от роба българин, но навярно едва ли си представял колко скоро самият българин ще тръгне обратно по отъпкания път на робското минало. Защото самият българин не беше готов да понесе и отстоява тежестта на свободата, защото свободата не е даденост, тя е триумфа на националната воля!
В наши дни патриотизма е само спомен, спомен е и борбата за България на българите и техните приоритети. Защото в наши дни приоритети няма.
Сега управляващите нам се делят на леви, десни, центристи, русофили, американофили, мутри, комунисти и други, но никой не заявява „Аз съм българин“, никой не се бори за България, която да напомня за Великата ни прародина, за онези славни времена, когато назоваването на думата българин всявало страх във всеки един народ.
Сега е друго. От векове повтаряме една и съща грешка. Грешката наречена разединение. Разединение, заради което 5 века сме били под чужда власт. И сега, като по твое време, думата Съединение е само лозунг.
Най-лошото е, че когато над един народ частния интерес застане пред общия, бъдещето на този народ става неясно. Защото в днешно време българите учат не с идеята, че един ден ще помогнат за развитието на своята родина, а с идеята, че ще заминат за чужбина, и че никога повече няма да се върнат.