Църквата не почита такива дни, но те съществуват в народния календар. Започват от Коледа и продължават до Богоявление. Младенецът Христос още не е кръстен. В Северозапада ги наричат още некръстени дни, в които бродят зли сили. В народните представи те са оприличени с коне с човешки глави. Лицата им са черни и затова са наречени караконджовци. Нападат хора и се качват върху гърбовете им. Но бягат от тези, които носят в себе си чесън. Това е причината на Коледа бабите да слагат нанизани на гердан скилидки чесън около вратовете или ръцете на децата.
През мръсните дни действат строги правила и забрани. Жените не трябва да работят нищо, но и не трябва да си мият главите и да вчесват косите си. Дори и ризите си не трябва да перат. Така те стават съпричастни с Богородица, която е прясна родилка и не може да върши всичко това. Смята се за нещастие, ако през тези дни се роди дете. Шие му се специална риза, за да се изгонят от него злите духове. Ако това не се направи, то като порасне става караконджо. Ако е момиче, ще го залюби змей.
В по-ново време мъже използвали караконджовците, за да предизвикват смях и веселие. Маскирали се, почерняли лицето си със сажди и тръгвали нощем по улиците. Хората ги гонили, като ги наричали джамалии.
Мръсните дни свършват на Йордановден, когато става божието кръщение. Тогава започват спокойинте или кръстените дни.