На 4 януари 1878 г. войските на генерал Гурко навлизат в София, след като са разгромили Орханийската армията на Осман Нури паша. Този ден се смята за официална дата на освобождаването на бъдещата столица от османско иго.
Историята
В началото на януари 1877 г., Западния отряд на руската армия под командването на генерал Йосиф Владимирович Гурко успешно преминава Стара планина. Частите на отряда се съсредоточават при с. Яна. Орханийската османска армия се оттегля в Софийското поле.
По-късно руският пълководец пише за трудностите по време на планинския преход:
„Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват партина през преспите и чудовищния студ“.
Паметникът на българските опълченци, участвали в Руско-турската освободителна война, открит през 2008 г.
Част от силите на Западния отряд – 20 000 войника и 46 оръдия, с командир генерал-майор Отон Раух – са насочени натам. Срещу тях е изправена Софийската османска част – 15 000 войника, с командир Осман Нури паша – заела подстъпите към София и укрепленията около града.
На 2 януари Раух излиза се насочва към с. Горни Богров. Преминава р. Искър и води престрелка при моста до с. Враждебна. Противниковите сили, подложени на артилерийски обстрел и обход на левия фланг, не издържат на натиска и след като запалват моста се оттеглят към София.
Силите на Гурко преминават в общо настъпление на 3 януари. Колоната на генерал-лейтенант Веляминов превзема с. Кубратово, с. Биримирци и изпраща разезди към с. Орландовци. Генерал-майор Раух овладява моста при чифлика Чардакли (дн. Врана) и прекъсва пътя за отстъпление в направлението на София-Пловдив. Кавказката казашка бригада настъпва в направлението Дървеница-Бояна.
Изправен пред реална заплаха от обкръжаване, Осман Нури паша започва бързо изтегляне в направлението Перник-Радомир. По шосето са изоставени 6 000 ранени и болни войници. С намесата на чуждестранните консули Вито Позитано и Леандър Леге е осуетен опит за подпалване на града.
На 4 януари 1878 г. в София влизат първите руски части. Завзети са големи военни складове с боеприпаси и продоволствие. В катедралния храм е отслужен благодарствен молебен в присъствието на генерал-лейтенант Йосиф Гурко и генерал-майор Отон Раух.
След освобождението на София идва и последното поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превземането на Одрин, с което на практика е сложен край на Руско-турската война (1877-1878), която е 10-тата между двете империи – Руската и Османската.
Честванията
По традиция годишнината се отбелязва тържествено от Столична община, Църквата, различни сдружения, институции и руски представители у нас.
Отслужва се благодарствен молебен в храма „Света Неделя“ в памет на жертвите в Руско-турската освободителна война, както и за освобождението на град София. Провежда се литийно шествие от църквата до паметника на Цар Освободител. Шествието винаги е съпроводено с празнично биене на камбаните на централните софийски храмове, а пред Паметника на българския опълченец се организира празнична програма. Паметникът на опълченеца се намира зад Военния клуб – там, където някога са били турските казарми и в тях е бил държан Апостолът на свободата Васил Левски, а след Освобождението се настаняват първите воини на новосъздадената българска армия – Опълченците на Шипка и героите от Шейново.
Снимка (заглавна): Stara-sofia.com /Посрещането на ген. Гурко в София (гравюра от 1878 г.)/