На Бъдни вечер небето се “отваря” за чудеса

budnivecher
budnivecher
За Бъдни вечер православните християни чрез пост и молитва се подготвят за Рождество Христово

Вяра, традиии и езически ритуали се преплитат в Святата нощ. На Бъдни вечер християните всяка година изричат сакралното “Алилуя” (Хвалете Бога, б.р.). Тази нощ е тайнствена. Тази нощ е свята. Предвечният Бог слиза от небесата, за да се сбъдне великата тайна на Боговъплъщението.

Не само богоизбраният народ – древният Израил, но и античният гръко-римски свят имат от векове предчувствието за идването от небесата на Месия като централно събитие в живота на човечеството.

Във вид на невинен Младенец, роден от Девица в пещерата край Витлеем, Бог идва на земята, повит и положен в ясли, за да се сбъдне предсказаното от старозаветните пророци. Бог се явява в плът като най-обикновен Син Човечески. А Неговото учение, най-кратко изразено, е: “Обичайте се, хора! Това е единственият път на вашето спасение!”

Често се казва, че на Рождество Христово небето се “отваря”. Светлината му сбъдва желания и стават чудеса.

В различните краища на България празникът се нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и др. На вечерната трапеза се събира цялото семейство. Тя задължително се състои само от нечетен брой пости ястия– 7 колкото са дните на седмицата или 9 – колкото месеца трае бременността на жените.

Най-често на масата са сложени варен фасул, пълнени чушки, ориз, сарми, баница, ядки и плодове. Всяко от тях има важна символика. Сред тях стои питка с паричка, която се разчупва от най-възрастния член в дома. Първото парче се оставя на Богородица, останалите се раздават на останалите хора в семейството. Смята се, че на който се падне парата, ще има успех през цялата идна година. А след приключване на вечерята, масата не се раздига, в символ на чакания Младенец.

Името “Бъдни” е свързано и с бдението – целият народ бди, в очакване на Христовото рождение. Бъдни вечер носи идеята за бъдещето, за надеждата и вярата в новото. През цялата нощ в огнището трябва да гори т.н. бъдник – отсечен ствол от дъбово или крушово дърво. Топлината и светлината, които излъчва горящото дърво символизират раждането на Христос.

По стар обичай на този ден благочестиви младежи, пременени в народни носии или облечени като овчари, коледуват – посещават домовете на вярващите християни, за да им честитят Рождество Христово!

Exit mobile version