От многото обичаи, с които народът е посрещал големия християнски празник Цветница, в Монтана до ден днешен се е запазила почитта към върбата. На този ден се извива хилядна опашка пред храма „Свети свети Кирил и Методий”, като всеки носи върбови клони за освещаване.
Свещениците се сменят, за да издържат на ритуала през целия ден. Според етнографите, още в древността върбата е смятана за магическо растение – предпазва от зли духове, защитава животните от бедствия. Затова с венци от върбови клонки кичели кошарите и главите на агнетата и телетата. Днес с върбови клонки монтанчани кичат вратите на жилищата си.
Почитта към върбата се е запазила и в след християнския период на българите. Поверието за магическите и свойства се свързва с това, че дървото първо се събужда за живот след зимата, първо се раззеленява. Но през последните векове народната почит придобива и научно обяснение.
Върбата наистина има целебни свойства, тъй като от нея се произвежда най-популярното лекарство – аспиринът. Дори латинското му название „силицис” означава върба. Кумиченето, което е било другият основен ритуал на Цветница, днес има театрализиран характер. Деца и моми пускат в реката своите венци и чиито отиде най-далеч, тази мома става кумица. Някога в реката пускали върбови кори със залци от обредния хляб, наричан кукла. Затова в Монтанско на Цветница казвали още и Куклин ден.
Още новини от Монтана и региона вижте ТУК.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.