На днешната дата през 1907 г. умира Константин Величков – български възрожденски деец, поет, общественик, живописец. Роден е в Пазарджик през 1855 г. Стипендиант е във френския султански лицей в Цариград.
Учител и председател на читалище “Виделина” в родния си град. Включва се в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Лежи около 4 месеца в турските затвори, а по-късно описва преживяното в мемоарите си “В тъмница”. По време на Руско-турската война е преводач в руската армия. След Освобождението развива бурна обществена дейност в столицата на Източна Румелия – Пловдив. Участва в редактирането на вестник “Народний глас”, списание “Зора”, в съставянето и издаването на “Българска христоматия” (заедно с Иван Вазов), в редакционния комитет на списание “Наука”.
Автор на “Мортагон” – двуактен фарс, драмите “Отечество” и “Вичензо и Анжелина”. В кабинета на Константин Стоилов е министър на обществените сгради и съобщенията, министър на народното просвещение, министър на търговията. По негова инициатива се основава Рисувателното училище (Художествената академия). Член е на Българското книжовно дружество (днес БАН) от 1884 г. Поради заболяване и несъгласие с политиката на управляващите емигрира няколко години преди смъртта си.