Петковден е голям празник по селата на Монтанско, твърдят стари хора. Светицата Петка – Параскева е доста почитана и в съседните области на Сърбия и Румъния.
Някога от този ден започвали сватбите. Обредите, които извършвали, били свързани с животновъдството. На този ден овчарите пускат кочовете при стадата за оплождане. За общи курбани и трапези задължително се коли овен. В много села и досега Петковден е ден за събори, църковни служби за здраве. Курбан, за който колели бик, събирал цялото село.
За празника се разказват легенди. Някога цели фамилии ходели в Румъния, за да се поклонят пред мощите на Света Петка Търновска. От 1641 година те се намират град Яш и се почитат от местните християни. Твърди се, че имат силна лечебна мощ. До тях слепи проглеждали, куци – ставали на крака.
Мощите на светицата, живяла през 11-ти век, имат странна история, която поражда интереса към нея. Погребана е в Епиват, но през 1238 година цар Иван Асен ги преместил в Търново в новопостроения за нея храм „Преподобна Петка”.
При нахлуването на турците преместили мощите във Видин, където престояли 3 години. През 1396 година, когато и Видин пада под робство, били закарани в Белград. При падането и на Белград от турците султан Сюлейман Великолепни ги изпратил на патриаршията в Цариград. След това били препратени във Влашко, където се намират и до днес.
От старите обреди е запазено и празнуването на именниците със заклана овца или овен. Днес празнуват мъже с имената Петко, Печо, Пецо, Петьо, Параскев, Пейо и жени с имената Петка, Петкана, Петя, Параскева, Кева, Кети.