Празникът Сирница или по-известен в Северозапада като Поклади, има няколко важни моменти – приготвянето на трапезата, хамкането, люлеенето на люлки от момите и ергените. Но най-важният е искането на прошка. Тя започва от семейството – децата искат прошка от родителите си с думите „Прощавай, мамо, тате, бабо, дядо, бате” и т.н., на което им се отговаря „Да ти е простено от мене, от Бога и от вси небеса”. След това се отива у родителите на булките, у кръстниците и други роднини, от които също се иска прошка.
Трапезата за този ден е характерна с ястия със сирене и яйца, но без месо. Яйцата се сваряват, прави се баница със сирене. Хлябът е най-обикновен. Характерно е, че тази трапеза не се кади. След вечеря започва хамкане с яйца. На конец, висящ над трапезата, се връзва яйце, което се залюлява и всеки, седнал на масата се мъчи да го хване с уста. Който сполучи, означава ще има здраве и късмет през годината. В по-нови времена е започнало и хамкане с халва. Тя обаче трябва да е с ядки.
Момите и ергените връзвали люлки и се люлеели за здраве и щастие. Някога вярвали, че люлеенето носи по-добра реколта от гръсти.
След Сирница започват великденските пости. Старите напомнят на младите, че и Христос е постил в пустинята 40 дни след своето кръщение. Така ги поощрявали да се лишават от блажната храна и да се покаят за лошите си постъпки.