Преди днешния голям православен празник Сретение Господне на 2 февруари народът празнувал Петловден. Вторият е възникнал върху езическите основи на първия. Защото на Сретене Господне се отбеляза занасянето на Младенеца в ерусалимския храм, за да бъде представен на Бога. В ония времена всяко новородено от мъжки пол трябвало да се посвети на бога. А чрез втория се изказва уважение към мъжката челяд.
Докато Сретение Господне е църковен празник, то Петловден е народен. На него отдавали почит на мъжката рожба. Обличали момчетата празнично и ги поставяли в центъра на срещи и веселби на млади и стари.
В Северозапада съществува предание, изучено от местни краеведи, че турците използвали този празник и на 2 февруари минавали по къщите, за да си избират момчета за еничари. На портата на къщата, от която взели момче, поставяли кървав кръст.
В едно село на жените хрумнало вместо турците, те да поставят кървав знак и така да заблудят турците. Те отсичали главата на петела и с кръвта му изписвали кървавия знак. Турците отминавали тези къщи, защото смятали, че други преди тях са минали и са взели момчетата. Така децата били спасявани. Случаят е от времето, когато българинът е трябвало да се спасява не само със сила, но и с хитрост.
На този ден в някои села и до днес жените колят петел в чест на мъжката челяд. В семействата се оргнизират веселби с богати трапези, песни и хора.
Имен ден празнуват Сретени, Средко, но и Радост, Радостина, Весел, Драго, Радин.