На 12 октомври 1875г. гениалният поет и отдаден на Освобожднението на България революционер Христо Ботев напуска Българския централен революционен комитет (БРЦК). Това се случва след провала на въстанието, организирано от Комитета в 5 окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. То остава в историята като Старозагорското въстание, тъй като центърът на бойните действия е именно Стара Загора.
Ръководител на въстанието там е Стефан Стамболов. В редиците на БРЦК има негодувание, защото някои членове на комитета смятат, че въстанието ще бъде преждевременно и няма да успее. И наистина, на 16 септември в Старозагорско се събират по-малко въстаници от предвиденото и са разгромени от турската войска. Близо 600 души са арестувани, някои са пратени в изгнание. Старозагорското въстание се приема като стъпка към Априлското. Неуспешният бунт на българите в пределите на Османската империя е подробно описан в книгата ”Записки по българските въстания” на Захари Стоянов.
Ботев се присъединява към БРЦК през 1874г. Той става секретар на движението. Близък негов съмишленик е Стамболов. Двамата по-късно участват в изключването на Любен Каравелов от Комитета. Обесването на Васил Левски е в основата на този конфликт. Тогава революционерите губят основна опора и Каравелов променя тактиката си – вече настоява освобождението на българите да се осъществи чрез просвета и култура, не с оръжие в ръка. Противник на това поведение е Ботев.
КЪМ БРАТА СИ
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?
Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?
Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий – плач народен!