На тази дата през 1698 г. руският владетел Петър Първи, известен също като Велики, забранява на руските мъже да носят бради. Въведеният от царя данък за правото да се носи брада е станал символ на насилственото европеизиране на Русия.
През 1697/98 г. Петър Велики предприема дълго пътешествие из Западна Европа, включвайки в тази „голяма мисия“ около 250 души в антураж, които да го придружават и да разучават западноевропейския начин на живот и социално устройство. Мисията в Холандия, Англия и Прусия е успешна, а русите се запознават с организацията и устройството на корабостроителници, военни работилници и фабрики, училища, музеи, арсенали и дори присъстват на сесии на Парламента на Англия. Русите вникват в западния начин на живот, култура, наука, индустрия, държавно и административно устройство.
Действително, битката на Петър Велики с брадите на мужиците започва веднага след завръщането на царя от обиколката му в Европа. На 29 август 1689 година Петър I издава указ “О ношении немецкого платья, о бритии бород и усов, о хождении раскольникам в указанном для них одеянии”. Според указа, от началото на Новата година (която по това време в Русия започва на 1 септември) се забранява носенето на бради.
Въвеждането на мярката започва с “жестока ПР-акция”: 26-годишният цар привиква знатните си боляри, взема ножици и собственоръчно подстригва брадите на членовете на някои от най-влиятелните родове. После процедурата набира скорост. По време на специалното обедно угощение по случай Нова година у един от най-знатните боляри – Шеин – честта да подстригва брадите на присъстващите се пада на царския шут.
Мъжете с най-неустойчива психика, лишени от брада, дори посягат на живота си. Бръсненето и подстригването на брадата е забранено по каноните от 6 Вселенски събор, както и от светите писания (творбите на св. Епифан Кипърски, св. Кирил Александрийски, преподобния Теодорит и св. Исидор Пилусиот). Логиката на духовните водачи е следната: бръснещият се изразява недоволството си от външният вид, с който го е надарил Твореца. Което пък е грях, защото посягайки на брадата си, човек се опитва “да поправя” Божия замисъл.
Съпротивата от страна на църквата не е толкова бурна, но пък е реална. Църковните служители просто отказват да благославят онези, които са без бради. А за богопослушните хорица от онова време, това е жестоко наказание.