Общата площ на Руска Америка по това време възлиза на 1 518 800 км².
През 1853 г. руският генерал-губернатор на Източен Сибир граф Николай Муравиев-Амурски докладва, че според него раздялата с територията е неизбежна, тъй като разходите за поддръжка на американските руски владения са значителни. Същевременно със стойността на продажбата ѝ би се спомогнало да се укрепят позициите на Русия в Азия по тихоокеанското крайбрежие срещу разрастващото се проникване и влияние на Британската империя в Северния Пасифик. В крайна сметка със загубата в Кримската война окончателно се затвърждава убеждението, че поради силния британски флот е безсмислено прякото владение на ледените планински територии в Америка и през 1867 г. „куфарът с лед“ е продаден на САЩ.
От страна на американския Конгрес сделката изглежда изключително неизгодна, защото е свързана със значителни разходи по поддръжката на това огромно и отдалечено от източното крайбрежие владение, а освен това гражданската война е разорила хазната.
За руската позиция по продажбата решаваща е ролята на министъра на външните работи Александър Горчаков, който на Берлинския конгрес заема профренска позиция с цел баланс на силите, като същевременно е упрекнат от Московския славянски комитет, че е предал интересите на българите. Сред най-видните постоянни критици на външната му политика са Иван Аксаков, Константин Победоносцев, писателят Фьодор Достоевски и императрица Мария Александровна.
На 18 октомври 1867 г. Аляска официално преминава в патримониума на Съединените щати. Същият ден в САЩ е въведен официално и григорианския календар и жителите на Аляска от 5 октомври се събуждат на 18 октомври. За 19 век и въобще в историята на САЩ покупката на Аляска се оказва второто по значимост териториално разширение след покупката на Луизиана.
В началото на века в САЩ се разраства треска за злато, а находищата на нефт и газ в региона се оценяват прогнозно на 100-180 млрд. долара
Името Аляска най-вероятно произлиза от алеутската дума за “голяма страна” или “суша”. Местните я наричат “Алиеска”, което означава “голямата земя”. Алеутите са изчезваща народност, която населява Тихоокеанското крайбрежие на Азия и Америка, съответно в Русия и в САЩ.
Джуно е столицата на щата Аляска. Намира се в югоизточната част на Аляска, на 60 км от западната граница на Канада и е с население 31 118 жители. Градът е център на рибното производство в югоизточна Аляска. Основан е през 1881 г., като първоначално е бил миньорски лагер и носи името на златотърсача Джоузеф Джуно.
Анкъридж е най-големият град в щата Аляска. Той е пристанищен град с голямо търговско и индустриално значение. Основан е през 1915 година. Разположен е почти на еднаква географска дължина със Стокхолм и Санкт Петербург. Населението му към 2012 година е около 300 хил. души.
В южната част на Анкъридж има няколко улици, наречени на европейски държави, сред които и България.
Аляска граничи с провинциите Юкон и Британска Колумбия в Канада на изток, с Аляския залив и Тихия океан на юг, с Берингово море, Беринговия проток и Чукотско море на запад, както и с морето Бофорт и Арктическия океан на север.
Любопитен факт е, че Аляска и Хаваи са единствените щати в САЩ, които не са в съседство с другите 48 американски щати на континента. Аляска е най-големият щат в САЩ по територия (1 477 261 кв. км). Ако се наложи карта на Аляска върху карта на континенталните 48 щата, Аляска би заела пространството от Минесота до Тексас и от Джорджия до Калифорния.
Щатът може да се раздели условно на четири географски региона. Южна и Централна Аляска е най-южният крайбрежен регион, в който има големи и малки градове, както и петролни съоръжения. Другите два са Анклавът на Аляска, известен още като Югоизточна Аляска, в който има малки градове, глетчери и обширни гори, и Вътрешна Аляска, в която има големи реки, като например Юкон и Кускокуим, както и арктическа тундра. Аляски гори са отдалечени и незаселени земи от щата.
Първите исторически свидетелства показват, че първите европейци, достигнали до Аляска, са дошли от Русия. По-късно, подбудени от държавния секретар Уилям Сюард, американският Сенат гласува закупуването на Аляска за 7.2 милиона щ.долара (1.67 млрд. щ.д. по днешни цени), а флагът на САЩ е издигнат на 18 октомври същата година. Днес жителите на щата празнуват тази дата като Ден на Аляска. Заедно с новия собственик Аляска приема нов календар – Грегорианския, и по този начин 6 октомври 1867 г. (петък) е последван от 18 октомври 1867 г. (петък).
Новата придобивка не се приема добре в старата част на САЩ, където наричат Аляска “безумието на Сюард” и “хладилникът на Сюард” (нa английски: Seward’s icebox). Жителите на щата отбелязват покупката всяка година на Деня на Сюард, който се пада в последният понеделник на март. От 1867 до 1884 г. Аляска е преименувана на департамент Аляска, а в периода 1884-1912-а носи името окръг Аляска. Първият американски администратор на щата е Владимир Кжижановски.
Едва на 7 юли 1958 г. президентът Дуайт Айзенхауер подписва указ, чрез който американското законодателство влиза в сила за Аляска. Така се подготвя почвата за приемането на територията като 49-я щат на САЩ, което става на 3 януари 1959 година.
През 1976 г. населението на Аляска внася поправки в щатската конституция като създава Алясканския постоянен фонд. Той инвестира част от приходите от минералите, както и от нефтопровода Трансаляска, “за да облагодетелства всички аляскански поколения”.
По време на Втората световна война три от външните Алеутски острови – Ату, Агату и Киска, са окупирани от японски войници. Това е единствената територия на САЩ, която е окупирана по време на войната.