Неговото име е известно на всеки уважаващ себе си нумизмат в България. Всичко го боготворят и в същото време се страхуват от него. Той е живата легенда на фалшификаторите у нас, но никога не е крил, че прави ментета. Негови произведения има дори в Бритиш мюзеум. Вярно, скандалът точно с англичаните бе най-гръмкият, но Славей Петров знае всеки един артефакт, който е направил. И е оставил следа върху него. Своя единствено от него различима следа. И единствен в света може да каже кое е оригинал и кое менте.
В Хасково най-големият фалшификатор на монети в света живее скромно. Малцина помнят времето, когато той измами Бритиш мюзиъм и продаде на англичаните свое копие на тракийско украшение за 3 милиона паунда. Сравняват го дори с велик немски монах от XVIII век, чиито фалшификати на монети, гривни и бижута днес струват повече от оригиналите. Българският Бекер завършва технология на металите във варненската политехника и малко след това в ръцете на учените нумизмати попадат негови печати. “Направо съвършени!”, казва известното у нас и по света научно светило и бивш директор на Националния археологически музей, покойната проф. Йорданка Юрукова.
Светилото в света на нумизматите твърди, че копира на ръка всяка изработена от него монета. Така всичко се получава като оригинала, но няма повече от една новопроизведена. Твърди, че дължи любовта си към занаята на баща си. Още като малък с интерес е наблюдавал как родителят прави копия на керамики за музея. По-късно – на 15 години – спретва първите ментета. Макар и ученик през 1965 г. работел ментетата на едно старо желязно столче. Спомня си, че първата монета, направена от него е на Михаил Шишман. Тя била с котвичка на гърба,но заедно с още няколко железни монети и до днес стоят във витрините на музея в Хасково.
Славей разказва, че всеки един негов фалшификат е с печат. Признава, че няма представа къде по света се намират те. Но твърди, че специалистите лесно биха ги различили от оригинала, защото не отговарят нито на грамажа, нито съвсем точно на гравюрата, просто защото той ги изработва по картинка. Гледа каталози и прави монетите, които хареса. Ако се направи копие от оригинална матрица, каквито все още излизат при набезите на иманярите обаче, почти няма експерт, който да се усъмни в ментето от бронз или желязо и ще го приеме за оригинал.
Според него са доста пресилени твърденията, че е номер едно в света. Нещо повече, в България има поне трима-четирима фалшификатори, които работят почти толкова добре, колкото и той. Неразличимо копие обаче наистина не може да се направи. Мълвата го свързва с покойните Людмила Живкова и с Иван Славков, за които е работил. Но майсторът отрича. От 1981 година членува на задругата на майсторите и изработва само качествени фалшификати. Правил е копия на антични монети и съкровища, които са били подарявани на бившия първи Тодор Живков. Но всички те имат съответните белези за разпознаване. Твърди, че дори в скандала с Бритиш мюзиъм няма пръст. За тази история никой никога не го е викал. Нито полиция, нито милиция, нито у нас, нито по света. Всъщност, музеят купува тракийско украшение от аукцион за 3 000 000 лири, а едва след това е установило, че то е направено от Славей от Хасково. Скандалът е огромен, но накрая световни светила в нумизматиката и експерти замазват случая с оценката, че екземплярът е автентичен, но рядък, инкрустиран с непознати до сега орнаменти тракийски накит.
Славей предпочита да го наричат гравьор номер едно, а не най-големият фалшификатор в света. Но къде минава границата между двете определения знае само той.