Световноизвестният американски писател Стивън Едуин Кинг днес става на 72 г. Той е роден на 21 септември 1947. Известен е със своите романи на ужаса, които го превръщат в един от най-продаваните писатели на 20 век.
Освен това Стивън Кинг пише творби, които не съдържат свръхестествени елементи, например новелите „Тялото“ и „Рита Хейуърт и Изкуплението Шоушенк“. Екранизациите „Изкуплението Шоушенк“ и „Зеленият път“ са номинирани за Оскар в категорията Най-добър филм.
Книгите му са продадени в около 300 – 350 милиона копия.
Предлагаме ви част от незабравимите му цитати:
- "Всички мъже и жени се стремят към едни и същи неща. Не тези, за които пише в историята и учебниците по гражданска култура. Говоря ти за базата. Покрив над главата. Три топли хранения на ден и легло. Приличен сексуален живот. Добро храносмилане. Но най-основното от всички, приятелю, е това, което на теб ти липсва. Защото какво може да се сравни с добрия сън?"
- "Латинската дума за развод означава: „да изтръгнеш гениталиите на мъжа през портфейла му."
- "Няма такова нещо като щастлив край. Не съм срещал нито един, който може да се мери с "Имало едно време". Всеки край е жесток. Всеки край е просто друг начин да кажеш "сбогом".
- "Той често казваше, че "никога" е думата, която Господ обича да слуша, когато иска да се посмее."
- "Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена."
- "Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се бориш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."
- "Когато ухапеш ръката, която те храни, съвсем логично е протегнатата длан да се свие в юмрук."
- "Човек не винаги трябва да чуе трясъка, за да разбере, че вратата е затръшната."
- "Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват… те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не е само това, нали? Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите – като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото – когато тайната остава заключена в теб не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере."