Напуканият паметник на Дочо Михайлов в Силистра може да рухне (СНИМКИ)

4e5a2805 a139 b2a1

В голяма опасност е Паметникът на добруджанските революционери в центъра на Силистра, или както е популярен – Паметникът на Дочо Михайлов, да рухне. За това алармираха бдителни жители на дунавския град. Според тях монументът, на който се извисява фигурата на Дочо Михайлов, е сериозно напукан по ръбовете и между гранитните плочи са се появили фуги до 10 мм, съобщава paralel44.

Според някои причина за тревожното състояние на паметника са доскорошните строителни дейности около него, предизвикали сериозни вибрации, а трети пък считат, че в случая става въпрос за най-обикновено нехайство спрямо един от символите на града и липсата на поддръжка през годините. Монументът е сътворен от големия български скулптор, силистренецът Павел Метеоров. Открит е през 1958 г. от тогавашния председател на Народното събрание Димитър Ганев, пише журналистът Енчо Енчев в книгата си „Силистренска енциклопедия”.

На източната и западната страна на пиедестала са монтирани барелефите на д-р Петър Вичев и Димитър Дончев – Доктора. На северната страна е вграден филигранен барелеф на групова композиция на добруджанските революционери, а под всички тях може да се види подписът на техния автор – Павел Метеоров.
През последните години сред обществеността се води разгорещен спор дали да се махне паметникът и да бъде заменен с друг или да се премести на друго място.

Има и радикални предложения, например някак си бронзовият Дочо Михайлов да бъде преобразен в Левски или друг национален герой като му се смени главата. Така правели преди столетия в Римската империя при всяка смяна на властта, припомниха историци. Явно някой упорито търси начини паметникът да бъде премахнат или да си падне сам.

В годините, когато бе създаден, пред него се кланяха и поднасяха венци бившите комунисти, обявили революционерите едва ли не за съпартийци. Пред паметника се връзваха пионерски връзки, раздаваха се комсомолски и партийни книжки. Вече никой не поднася венци и цветя в краката на Дочо Михайлов. Гранитните плочи започнаха да падат една по една, а бронзовият вечен венец бе боядисан в зелено, за да не го забележат крадците. Целият паметник е напукан и може да рухне. А точно там се разхождат хора, деца играят пред погледите на своите майки.

 

Exit mobile version