В народния календар от Трифоновден започват пролетните вълчи празници. Църквата няма отношение към тях, поради което се смята, че са останали от предхристиянското време.
С пролетните вълчи празници народът цели да омилостиви вълците, които в предишни периоди са били най-големият злосторник на човека – влизали са в кошари, разкъсвали са овце, налитали са на хора, ако ги срещнат в гори и т.н. Тези празници продължават три дни – от 1 до 3 февруари. През тях не се работи нито полска, нито къщна работа. В колаците от Трифоновден слагат залци в кърмилката на овцете и кравите, за да не ги нападат вълци. Не се метат и кошарите. Не се отварят ножици и клещи, за да се затварят устата на хищника.
В Северозапада през трите вълчи дни гадаят какво ще се роди най-много през годината. По въглени от първата вечер казвали дали ще има добра рекота от жито, царевица и мед, а по люспи от лук, посипани предната вечер със сол, народната метеорология гадаела през кой месец на годината ще вали най-много.
Срещу вълци народът празнува и през есента. Есенните вълчи празници траят цели 10 дни – от 11 до 21 ноември. И тогава се повтарят същите ритуали – не се работи нищо в къщи – не се плете, преде, тъче и дори не се пере. И през тези дни завръзват ножици и клещи, за да стоят завързани или затворени устата на вълците.
И трите народни дни църквата има своите празници. След Трифоновден, на днешния ден тя почита представянето на Исус Христос пред Бога. Това станало на 40-тия ден след раждането му. Денят е наречен Сретение Господне. Утрешният ден пък е посветен на свети Симеон Богоприемец и пророчица Анна.
На 2 февруари се пада още един празник, останал от езическите времена. Наречен е Петловден или ден на мъжката челяд. Как е бил честван в миналото, малко се знае.