Световноизвестният философ, лингвист и писател проф. Юлия Кръстева навършва 77 г. Тя е родена на 24 юни 1941 г. в Сливен, но от 1966 г. живее във Франция.
Проф. Кръстева е теоретичка, писателка, психоаналитичка, почетен професор в Университета Париж 7 – Дидро и пълноправен член на Парижкото психоаналитично общество. Офицер на Почетния легион, командир на Ордена за заслуги (2011). През 2004 г. става първата носителка на наградата Холберг (създадена от правителството на Норвегия, за да попълни липсата на хуманитарните науки в предвидените области на Нобеловата награда). Получава наградата на името на Хана Аренд през декември 2006 г. и на името на Вацлав Хавел през 2008 г.
Проф. Кръстева е авторка на трийсет книги, сред които „Революцията в поетичния език”, „Истории на любовта”, „Сили на ужаса”, „Черно слънце. Депресия и меланхолия” (преведена на български), „Сетивното време. Пруст и литературният опит”, трилогията „Женският гений: Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет”, „Омраза и прошка”, „Тази невероятна нужда да вярваме”, „Нагони на времето”, както и на романите „Самураите”, „Убийство във Византия” (преведен на български) и др. Нейното творчество е преведено на десетки езици и изцяло на английски език.
Редовно преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк като гост-професор, както и в Университета на Торонто и др. университети в Европа и САЩ. Тя е и изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология и член на много редакторски съвети. Кръстева е също член на Британската академия.
Ето няколко цитата от проф. Кръстева:
„Депресираният човек е радикален, мрачен атеист”.
„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея”.
„Унижението е просто граница, отблъскващ дар на другото, вътрешно аз, за да може истинското аз да не изчезне, а да намери, в отчуждението, начин за съществуване”.
„Назоваването на страданието, въздигането му, разчленяването му на малки компоненти – това без съмнение е начин за обуздаване на мъката”.
„Унижението е преди всичко неяснота”.
„Днес е апотеозът на човешката лудост. Политиката е част от това, особено в своите смъртоносни изблици. Тя не е поле, в което човешката свобода се разгръща. Модерният свят, светът на война, Третия свят, престъпният свят на смърт няма бляскава страна. Модерният политически домейн е в огромна степен тоталитарен, социален, изравняващ, изтощаващ. Следователно лудостта е място на асоциалното, неполитическото и, парадоксално, на свободната индивидуализация”.