Асен Блатечки празнува днес рожден ден. Един от най-популярните съвременни български актьори завършва НАТФИЗ през 1996 година в класа на проф. Стефан Данаилов. В театъра се изявява като актьор и режисьор, с много реализирани проекти зад гърба си. Снима се в редица български и чуждестранни филмови продукции и сериали.
Актьорът е роден на 22 март 1971 година в София. Още като студент започва изявите си на театралната сцена с роли в постановките "Мяра за мяра", "Побъркани от любов", "Лазарица", "Натрапницата". Играе във филмите "Печалбата", "След края на света", "Мила от Марс", "Маймуни през зимата", "Шивачки", "Съдилището", "Бензин", както и в телевизионните сериали "Морска сол", "Стъклен дом", "Фамилията".
Ето какво казва Блатечки за живота и предизвикателствата му:
Много пъти съм стигал до дъното по всякакви начини – и в работата, и икономически, и емоционално, и по всякакъв начин, но никога не съм се отчайвал, не съм се предавал, и не съм казвал – край, свърши се, аз съм дотук. Дори си мисля, че човек трябва да стигне до дъното, за да може оттам да се оттласне и да тръгне нанякъде.
- Смятам, че човек може да се пребори с всичко и да се справи с абсолютно всяка ситуация. Аз съм оптимист и смятам, че така трябва да бъде, иначе какво – да легнем по гръб и да умираме ли?
Не играя роли в „живия“ живот. Това е все едно някой спринтьор или атлет да тича в живота постоянно. Напротив, случва се обратното. В живота трябва да си почиваш от тези неща, според мен.
- Едни хора винаги се оплакват, а други – не. Просто едните са плачковци, а другите не са. Това е разликата. На мен философията ми е такава, че човек трябва да се бори до последно, за да му се случват нещата. Не да се оплаква, а да търси варианти. Истината е, че трябва да се работи. И когато работиш и си чистоплътен към работата си, нещата се получават.
Аз имам много големи мечти. Винаги са ми били много големи и си ги преследвам до дупка. Може би това ми е философията на живеене – да си сбъдвам мечтите.
- Канили са ме във всичките „ВИП брадър“-и и всеки път категорично съм отказвал. Нищо не може да ме накара да попадна в такъв абсурд!