Още от съвсем млад Луций Аней Сенека се прославя с изключителни ораторски умения и невероятно дар слово. Като изкусен говорител той омагьосва своите слушатели, спечелвайки си името, и до днес валидно, на един от най-видните римски мислители. Влиза в Сената още по времето на Калигула. Една от речите на философа предизвиква такава голяма завист у императора, че скоро след това заповядва да го екзекутират. Жената на друг велик владетел по това време Клавдий – Месалина, също иска неговата гибел, но вместо това е пратен на заточение. След смъртта на съпругата, благодарение на Агрипина той се завръща в Рим, става учител и наставник на Нерон.
Сенека е роден през 4 г. пр.н.е. в Кордуба. Той е пръв представител на т.нар. Нова стоа – заключителния етап от историята на стоицизма. Произхожда от богат аристократически род. Автор е на девет трагедии, сред които "Медея", "Едип", "Агамемнон", сюжетите на които са почерпени от творбите на Есхил, Софокъл и Еврипид. Най-известното му произведение е "Нравствени писма по Луцилик". Напуска земния си път, като се самоубива на 12 април 65 г.
Ето някои от най-дълбоките и завладяващи мисли на големия философ:
Там, където нищо не можеш, не трябва нищо да искаш.
Не мисли за щастлив този, който е зависим от щастието.
Да заповядваш на себе си е най-голямата власт.
Колкото по-несправедлива е омразата ни, толкова е по-устойчива.
Щастието няма дълги ръце. То прегръща оня, който се доближи до него.
Златото се изпробва с огън, жената – със злато, а мъжа – с жената.
Ако не можеш да промениш света, промени отношението си към него.