Никога не се разделяй с усмивката си, дори когато ти е тъжно… откъде да знаеш, може някой в този момент да се влюби в нея! Тези думи са на световноизвестния колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес, който мнозина свързват с емблеметичната му творба „Сто години самота”. Той ни напуска на днешната дата – 17 април, през 2014 г.
Световната му слава идва с публикуването на книгата „Сто години самота” през 1967 г. Получава Нобеловата награда за литература през 1982 г. Но като своя любима творба Маркес посочва „Есента на патриарха” – книга, която първоначално се приема двузначно от критиката. Самотата е основен мотив в неговите творби.
Маркес е известен като Габо в цяла Латинска Америка. Роден на 6 март 1927 година в Аракатака, Колумбия, писателят, журналист и общественик прекарва по-голяма част от живота си в Европа и Мексико.
Предлагаме ви няколко крилати фрази на великия Габо:
„Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си.“
„Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им.“
„На малкото дете бих подарил крила, но бих го оставил само да се научи да лети.“
„Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.“
„Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.“