На този ден преди две години почина голямата звезда на френския шансон Шарл Азнавур. През творческата си кариера артистът е създал над 1300 песни, играл е в 60 филма и е продал над 200 млн. диска. През 1998 г. Азнавур бе признат за най-добрия естраден изпълнител на ХХ век.
Всичко започва на 22 май 1924 г. в Париж, когато в едно арменско имигрантско семейство се ражда Шанур Азнавурян, каквото е истинското име на певеца. Родителите му са артистични хора и неговата кариера в шоубизнеса започва още в ранна възраст. Заедно със сестра си Шарл се появява в различни пиеси. Азнавур не престава да бъде любопитен към света. Интересува го всичко. Чете всеки ден: „Имам три книги – книгата, която човек трябва да прочете, книга, от която научавам разни неща, и текстове на чужди езици, по които редовно работя", споделя той.
Шарл успява да се запознае с Едит Пиаф и да напише няколко песни за нея. След това той става неин мениджър. Сътрудничеството им прераства в силно приятелство. Пиаф кани Азнавур и Пиер да обиколят Америка заедно през 1947-1948 г. Азнавур и Пиер се превръщат във звезди в Квебек, Канада, където се установяват. Там те правят първите си записи и изнасят по 11 представления седмично. Във Франция все още никой не знае кой е Азнавур и завръщането му у дома го заставя да започне от нулата, сам.
Пробивът му като певец е през 1956 г. Първата му популярна песен е „Sur Ma Vie“. След нея той получава все повече ангажименти и певческата му кариера се изстрелва във висините.
Ето някои негови мисли:
"Всеки текст има собствена мелодия, добър или лош, главното е да я уловиш".
"Съвременният музикален бизнес е пуст. Певците често стават популярни, защото младото поколение няма вкус".
"Моят любим певец съм аз".
"За да участваш активно в делата на държавата, е нужно да живееш и да разделяш с гражданите и всички радости и мъки".
"Мюзикъл: разговорен жанр за неумеещите да пеят и музикален за неумеещите да говорят".
"Няма смисъл да се бориш за това, което е невъзможно да се постигне".
"Ако искаш да получиш нещо, трябва да се научиш да жертваш нещо за другите".
"Между другото, в началото винаги се появяват стиховете, и след това музиката".
"Зная си цената, но също си знам и недостатъците. Никога не съм считал, че имам изключителни умствени способности. Да го кажем така – имам всичко, което ми е нужно".
"Всеки се сдобива със собствения си опит, който е единственото вярно за него училище".