Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил е британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера и особено с ключовата си роля във Втората световна война. Той е блестящ политик и оратор. Член е на парламента в продължение на над 60 години, служи в 13 правителства и два пъти е министър-председател. Офицер в Британската армия, историк, писател и художник. Но преди всичко политик. Управлява Великобритания в най-тежките години на Втората световна война. Един от големите политически играчи в тревожното за целия свят военно време. Той е смятан за един от най-забележителните държавни ръководители на Великобритания и за ключова фигура във Втората световна война.
Роденият на 30 ноември 1874 г. Уинстън калява и волята, и нервите, и издръжливостта си още като млад офицер, когато участва в боеве в Британска Индия, Судан.
Спечелва си слава като военен кореспондент и писател. Преди Първата световна война служи като министър на икономиката, министър на вътрешните работи и първи лорд на адмиралтейството. Служи за кратко на Западния фронт, командвайки 6-и батальон на кралските шотландски стрелци. Връща се в правителството като министър на боеприпасите, държавен секретар на войната, държавен секретар на авиацията и държавен секретар за колониите.
През 30-те години на миналия век Чърчил не заема държавна длъжност и се намира в политическа изолация, но предупреждава за опасността от въоръжаването на Германия. При избухването на Втората световна война той отново е назначен за първи лорд на адмиралтейството. След оставката на Невил Чембърлейн на 10 май 1940 г. Чърчил става министър-председател и остава начело до края на войната и победата на Съюзниците. Чърчил се изявява със своите речи и радиопредавания, които вдъхновяват британския народ. На практика той е сред малцината по онова време, който пише историята на света.
През 1946 г. Чърчил е този, който предупреждава за съветската заплаха над демократична Европа и тази негова реч се смята за начало на Студената война. През 1951-1955 г. отново е министър-председател. Той е единственият британски министър-председател, удостоен с Нобелова награда за литература и първият чужденец, избран за почетен гражданин на САЩ. Умира на днешната дата през 1965 година.
Чърчил оставя след себе си знаменити речи и мисли. Ето някои от тях:
Не се задоволявай да бъдеш дим, когато можеш да бъдеш огън.
Поражението е едно, а позорът – съвсем друго нещо.
Няма такова нещо като добър данък.
Смелостта с право се счита за първото от човешките качества, защото това е качеството, което гарантира всички останали.
Първото задължение на университета е да учи на мъдрост, а не на професия; на характер, а не на техники.
Фанатикът е човек, който не може да промени ума си и не иска да промени обекта, за който мисли.
Всички велики неща са прости, а някои от тях могат да бъдат изразени с една-единствена дума: свобода, справедливост, чест, дълг, милосърдие, надежда.
Харесвам прасетата. Кучетата ни се възхищават. Котките ни гледат с високомерие. Прасетата се отнасят с нас като с равни.
Твърди се, че демокрацията е най-лошата форма на управление след онези, които вече са били изпробвани.
Не е достатъчно да правим най-доброто, на което сме способни – понякога трябва да правим това, което се изисква от нас.
Лично аз винаги съм готов да уча, макар че невинаги съм готов да бъда поучаван.
Успехът се състои в това да вървиш от една грешка към друга, без да губиш ентусиазъм.
Отговорността е цената на величието.
Когато орлите са тихи, папагалите започват да бърборят.
Ако истината има много страни, то лъжата има много гласове.
Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да консумират.
Всеки си има своя ден, но нечии дни са по-дълги.
Политикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни защо това не е станало.
С голямо превъзходство се е сдобил онзи, който достатъчно рано е направил куп грешки, от които е успял да се поучи.