Новият политически сезон започва с подготовката за изборите през октомври. За губещите и печелившите на местния вот и бъдещето на опонентите на водещата политическа сила ГЕРБ разговаряме с ръководителя на Института за дясна политика д-р Нено Димов.
– Г-н Димов, какво очаквате да се случи през новия политически сезон?
– Началото на политическия сезон ще бъде продължение на това, което се случи при началото на т. нар политическа ваканция. Визирам динамичните събития около съдебната реформа. Заговори се за исторически компромис, от който безспорният печеливш бе Движението за права и свободи. Включването на ДПС сред вносителите на промените в съдебната власт е символен акт, които водачът на партията Лютви Местан целенасочено преследваше и успя да постигне. През последната година партията изчакваше своя миг, за да осъществи първи крачки в стратегическата си цел, а именно – да се позиционира в дясното политическо пространство. Естествено, тази цел все още не е постигната, но за разлика от БСП, партията на Местан усилено търсеше изход от изолацията, в която се намираше през последната година.
Сложна беше ситуацията с Реформаторския блок, който трябваше или да се откаже от провеждането на конституционната реформа или да приеме подкрепата на ДПС. След постигнатото споразумение реформаторите окончателно се позиционираха в дясното политическо пространство и скъсаха с първоначалната си заявка да бъдат отвъд границите ляво-дясно.
По време на всичките тези метаморфози премиерът Бойко Борисов отново съумя да заеме печеливша позиция. Само за няколко дни той успя да влезе в ролята на водач на промените и балансьор между политическите играчи. ГЕРБ е стабилна и предсрочни избори може да има само ако Борисов пожелае.
– Къде се намират сега десните политически сили, след годините на прехода, когато те се определяха като двигател на промените?
– В момента основната задача на десните е да гарантират на избирателите стабилност и сигурност. Естествено, все още има реформи, които трябва да се осъществят, но те не са с мащабите на онези от 93-та и 94-та година.
Неслучайно в докладите на Института за дясна политика поставяме акцент върху това, че политическите играчи трябва да гарантират сигурност. Съседните държави са нестабилни. Има предсрочни избори в Турция и Гърция, също и криза в Македония и Сърбия, а пък и цяла Европа се залива от емигранти. В този момент България на първо място има нужда от стабилност, която изобщо не изключва реформата в съдебната система. На фона на всичко това страната е сравнително уравновесена и управляващото мнозинство е сигурно, освен ако премиерът Бойко Борисов не реши друго.
– Защо водещата политическа сила ГЕРБ няма силна опозиция на прага на местните избори?
– Липсата на реална опозиция на ГЕРБ в момента е естествен процес. Всъщност, ако погледнем назад, БСП върви по пътя на СДС. Тя не успя да изгради идеологическа алтернатива и това я оставя в миналото. До нейното изчезване или смаляване няма да има терен за нова политическа формация, но такова нещо назрява. Никой не подозираше, че през 2007 г. ще се появи партия ГЕРБ. В подобен времеви хоризонт ще се появи и нещо ново в левицата.
– Къде изгубиха основа БСП? Възможно ли е кризата да се дължи на липсата на добър лидер?
– БСП беше изградена с една много ясна цел в началото на 90-те, а тя беше да запази до голяма степен постиженията на комунистическата олигархия по време на тоталитарното управление. Това вече не е актуално. Всъщност по същия начин беше изградена като партия и СДС, но тя трябваше да срути комунистическата система. Сините не успяха да се трансформират и останаха в миналото. Забелязва се отчетливо, че както СДС беше създадена по подобие на БСП, така и БСП ще си отиде по подобие на СДС.
Партиите могат да привлекат нови привърженици единствено с модерност и либералност, но БСП и в това отношение стои твърдо в миналото. В същото време в европейски план левите партии претъпяха промени – с легализация на леките наркотици, гей браковете и т.н. Това е нещо, от които младите биха се заинтересували.
– Кои ще изгубят и кои ще спечелят на местния вот през септември?
– Не може да се каже категорично кой ще спечели и кой ще изгуби. Ако ГЕРБ затвърди позицията си, това безспорно ще е позитивен знак. Най-голямото изпитание ще бъде за БСП. За първи път партията може да загуби много, тъй като има вероятност да се размине с ключови позиции. Все пак на местни избори е трудно да се сравняват резултатите от вота. През 95-та година СДС спечели на местните избори само в три големи града – София Пловдив и Варна, но те бяха достатъчно ключови, за да не бъде отчетено това като поражение. Загубата на БСП в традиционно червени райони ще бъде много ясен сигнал за тяхното бъдеще.
Факт е, че в момента двете стабилни партии, които са подготвени за изборите са ГЕРБ И ДПС. Движението за права и свободи, след тази поредица от няколко успешни хода и инициативата за изцяло мажоритарни избори, стъпи на здрава основа. Лютви Местан има стратегическата цел да извади партията от изолация и този процес вече е съвсем видим.
Реформаторите едва сега сключиха коалиционно споразумение за единно явяване на изборите. Това трябваше да се случи много отдавна, за да имат време да покажат това, което ГЕРБ вече заяви. След изборите най-пагубното за тях е да останат на мястото, на което са в момента. БСП пък има достатъчно вътрешни противоречия, което я лишава от още една възможност да се представи убедително пред избирателите.