Д-р Нено Димов е роден на 20 септември 1964 г. Завършил е математика в Софийския университет. Във властта влиза като зам.-министър на околната среда в кабинета на ОДС (1997-2001 г.). Бил е член на преговорния екип за членство на България в ЕС. Народен представител в 39-ото НС. Към момента е председател на Института за дясна политика. Разговяряме с д-р Димов за последствията от кризата в ДПС, както и за бъдещия ход на най-голямата политическа партия ГЕРБ.
– Г-н Димов, как ще коментирате политическата обстановка? Има ли опасност от разпадане на управляващата коалиция?
– От местните избори насам се затвърди политическият модел, който действаше и от преди това – моделът с една доминираща политическа партия в лицето на ГЕРБ. Трансформирането на политическата система в тази посока предизвиква промени и сътресения в останалите партии, които с изключение на ГЕРБ всички до една преживяватлидерски и идейни кризи. Само за последните два месеца това се случи с Реформаторския блок и ДПС. И в двете формации процесите бяха предвидени и логични и не веднъж са засягани като тенденция в предишни доклади на Института за дясна политика.
С проблемите в ДПС и в Реформаторския блок кризите в политическите сили, извън доминиращата не се изчерпват, защото процесите в БСП тепърва предстоят и единият пик ще бъде конгресът на партията, който ще бъде през пролетта, а другият – по време на президентските избори. Още от началото на 2016 г. може да се види фрагментиранетона парламентарните групи и единствената причина за момента да не се задълбочи тенденцията за разпад в отделните парламентарни групи е правилникът на настоящото народно събрание, които забранява на дистанциралите се депутати да правят нови формации и силно ги ограничава в ежедневната им работа.
Заедно с трансформацията на българската политическа система ще протече и обновяване на полотическия елит. Тази нова ситуация се диктува от цялостното пропадане на социалистическата идея в Европа и това е процес, който ще се задълбочи и у нас. Изчерпването на антитезата дясно-ляво и поредицата загуби, които левите партии претърпяват в повечето страни, задълбочава кризите. За съжаление се вижда, че противопоставянето в политическата система ще се движи все повече по либералната и консервативна оси.
– Какъв ход могат да имат процесите в ДПС в бъдеще?
– Събитията в ДПС и отношенията между България и Турция отново повдигнаха въпроса за функционирането и бъдещето на българския етнически модел. Дори и най-големите критици на партията не отрича заслугата на партията за запазването на етническия мир у нас. Към днешната дата тази тема има нужда от преразглеждане и ще премине на терена на религиозните общности. Поради неформалното свързване наДПС с Главното мюфтийство не е изключено през следващите месеци в структурите на двете организации да протекат процеси на разделение и конфликти. Знаковото присъствие на главния мюфтия до Местан показва, че конфликтите в движението ще рефлектират и върху религиозната общност на българските мюсюлмани.
В дългосрочен план ще стане ясно дали претенцията на Ахмед Доган и на цялото анти – Местан говорене е основателно и вярно, а не е просто един лъжлив образ за разрешаването на вътрешно-партиен конфликт. Интересни обрати би предисвикала и идеята за промяна в закона за вероизповеданията.
– От Кърджали ли ще тръгне новото ДПС?
– Вероятно ще има разцепление в партията и е много вероятно то да тръгне от Кърджали, но то няма да стигне до никъде поради причината, че Лютви Местан няма потенциала да го развие. Тук по-скоро има опасност от отлив на гласоподаватели към други политически партии. Това се наблюдава и по време на последните местни избори, на които ГЕРБ направи пробив в ключови за движението общини.
За Левеицата няма да има положителни промени и това личи по всичко. БСП не успя да се трансформира от социалистическа към либерална, но трансформацията й от голяма партия към второстепенна продължава. Именно това поражда сериозни напрежения в рамките на политическата формация. Започналият процес на разцепление след отделянето на АБВ най-вероятно ще продължи. Вероятно е след конгреса на партията през пролетта да се появят една или повече нови леви партии. БСП е пред нови разцепления преди президентските избори. По-интересна обаче е ситуацията в ДПС. Както от Института за дясна политика предвидихме, Лютви Местан не се задържа на лидерското място в ДПС, защото на местните избори загуби ключови общини.
– Има ли опасност от криза в ГЕРБ? На какво трябва да заложи премиерът Бойко Борисов?
Партията трябва да продължи да играе едновременно ролите и на балансьор и на лидер на политическата система. Борисов се справя успешно с това предизвикателство, което му позволява почти изцяло да концентрира управлението на политическите процеси.
Резултатите от местните избори показаха, че риск от сътресения и кризи няма, но не е невъзможно. Например, в Плевен доверието към партията бе сведено до минимум и кандидатът не успя да получи необходимия брой гласове. Нека направим разлика между местно и национално ниво. На едно място даден кмет може да се справя добре, като Живко Тодоров. Най-важното за ГЕРБ по отношение на местната власт е да си извади поука от опита с неуспешните градоначалници. Категоричната победа на партията на премиера Бойко Борисов на местния вот показа, че по-мекото поведение спрямо всички останали политически сили е адекватно на ситуацията и носи позитиви. Силата на партията се умножава и от разцепленията в останалите политически формации.
Спокойно може да се каже, че ГЕРБ успява да се адаптира най-успешно към новите реалности. Основните фактори за това са наличието на ясно лидерство на партията и добре работещата организационна структура и силна електоралнаподкрепа. ГЕРБ се зароди като основна алтернатива на БСП и успя да измести от тази позиция десницата на прехода. През по-голяма част от съществуването си партията функционираше в режим на остра конфронтация със социалистическата партия, което спомагаше за ясното й позициониране в дясното политическо пространство. Следелекторалния срив на БСП и съставянето на управляващо мнозинство от четири политически формации, ГЕРБ бяха принудени да променят цялостно подхода си и да преминат към взаимодействие с други политически сили.
Снимка: Epicenter
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.