Несъществуващата “Агенция за борба с имигрантите” е сред най-уважаваните институции у нас

Bejanci

epa04894208 Migrants wait on the platform controlled by police for permission to get on the train heading to the Serbian border, at the train station in the city of Gevgelija, The Former Yugoslav Republic of Macedonia, 23 August 2015. Macedonian government has declared emergency situation in the south and north border with Greece and Serbia due to rising number of migrants and fugitives from Syria, Afganistan, Iraq, Pakistan and Somalia. From the beginning of the year to mid-June 2015, nearly 160,000 migrants landed in the southern European countries, mainly Greece and Italy, on their way to wealthier countries in Western and Northern Europe, according to estimates by the International Organization for Migration (IOM). EPA/GEORGI LICOVSKI

Общо 4/5 от участниците в социологическо изследване на “Галъп” са оценили работата на Агенцията за борба с имигрантите, въпреки че такава не съществува. Това не е попречило на 42% от запитаните да одобрят свършеното от нея, което я превръща в една от най-одобряваните институции в държавата. Резултатите са следствие от социологически експеримент на “Галъп”, проведен заедно с редовно социологическо проучване по актуални въпроси за борбата с престъпността, сигурността, миграцията и тероризма.

ова допълнително доказва, че мигрантската вълна предизвиква огромно напрежение в масовото съзнание и лесна подкрепа за всякакви мерки срещу нея, коментират социолозите от „Галъп интернешънъл болкан“.

Другите данни от сондажа: половината от българите смятат, че законопроекти като този за борба с тероризма по-скоро помагат, но чувствителен дял от една трета от запитаните намира преди всичко посегателство върху нашите права.

56% избират твърдението, че подобни закони по-скоро са полезни за предотвратяване на тероризма.

32% обаче споделят мнението, че подобни закони по-скоро ограничават правата на гражданите.

Не е малък и делът на хората, които все още не са запознати с този закон и не могат да определят коя от опциите е по-близка до тяхното мнение.

Дял от близо една трета заявяващи, че такива закони най-вече вредят на права, показва немалка степен на критичност. Това се потвърждава и в отговорите по друг експериментален въпрос: 62% избират опцията „няма значение дали осъдените за престъпления са много или малко, важно е да се спазват правата на хората“.

36% пък казват „дори и да бъдат частично ограничени някои права на хората, важното е да има повече осъдени за престъпления“.

През юни в редовно месечно изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ е проверено отношението към носенето на бурки в България.

“Обществото категорично подкрепя забраната за носене на забрадките, закриващи лицето. 6% от хората не смятат, че носенето на бурки трябва да бъде забранено. Това са най-вече хората от турски и ромски произход и привържениците на партия ДПС. В същото изследване през юни респондентите бяха запитани дали са съгласни турските граждани да бъдат допускани в страната без визи. Подобно на предходния въпрос и тук несъгласието доминира, макар не толкова критично – 68% са против, а 16% – за” – коментират социолозите.

Снимка: БГНЕС

Exit mobile version