Народната традиция в Северозапада е нарекла днешния ден Малката Коледа, а в някои села и до днес споменават и другите му имена – Неядка, Крачун, Първа кадена вечер. За децата това бил най-хубавият ден от рождественските празници, които продължавали и на Стефанов ден.
Хубавото за децата започало с отиването рано сутринта в гората, за да си отсекат дрянова тояга, наричана коледарка. Днес това е познатата коледарска гега, с която младите мъже и момчетата късно вечерта обикалят по къщите, за да пеят специални песни и да пожелават здраве и берекет на стопаните.
В гората задължително отивал и един от мъжете в къщата, за да отсече бъдника. В планинските села това трябвало да бъде крушово дърво, за да гори цялата вечер. Жените също ставали рано и започвали приготовленията за трапезата. Младите булки отивали на извора за вода с бял котел. Те носели чиста вода за замесване на обредните хлябове, а забъркването на тестото ставало с жегла. Най-важният бил боговицата, но имало и „светец”, „кръстач”, колаци и т.н. На хляба жените изобразявали къщата, кошарата с овцете, ралото и т.н. Някои християнски семейства си имали и специален печат, който също поставяли на обредния хляб. Всички ястия трябвало да са постни. Започвали със сърми с жито или ориз и продължавали с търкан боб, тиквеник, ошав, варена царевица.
Празникът започвал от посрещането на мъжа с бъдника в къщата. Той влизал с думите: „Славите ли млада Бога?”, на което последвал отговор – „Славим, славим, добре си ни дошъл”. Вечерта, когато всички сядали около трапеза със слама под нея, една от жените слагала дървото-бъдник в огнището. Най-възрастният разчупвал хляба, като първото парче оставяли до иконата за предците на къщата. Останалите получавали своето парче. Докато се хранели, поглеждали към огнището. Ако бъдникът се разгарял с много искри – на добро е, ще има много стока в оборите и зърно по нивите.
Щом в полунощ се чуели песни, това значело, че из селото са тръгнали коледарите. Те влизат във всяка къща и пеят специални песни, с които пожелават на стопаните здраве, живот и берекет. Стопанката ги дарявала с колаци, които те нанизвали на гегите. Някога всяка махала си имала своя коледарска дружина, но днес из селата едвам се събират по 7-8 момчета, които обикалят малкото къщи с живи стопани.
Когато песните секнели, това означавало, че Малка Коледа е завършила и настъпва Голямата. За нея в Северозапада също има характерни обичаи, които се спазват през следващите три дни.