„И двамата тогава възпоменаваха като пречка лудешките веселби, пищното богатство и необузданото безпътство и се вайкаха колко много живот им беше струвало, за да намерят рая на споделената самота”.
Сигурно се досещате от коя книга е този цитат. Разковничето за правилния ви отговор е думата „самота”. Да, това е мъничка част от една велика книга, с която нейният автор покорява целия свят. Неговото име е Габриел Гарсия Маркес, който ще ни остави много крилати фрази в своите книги. Като тази: Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.
За родения на днешната дата през 1927 година в Аракатака, Колумбия, писател обаче не само самотата, но и любовта е вселена в неговия свят. Пише куп книги, които се превеждат на десетки езици и в милионни тиражи – „Любов по време на холера”, „Есента на патриарха”, „Генералът и неговият лабиринт”, За любовта и други демони”, „Хроника на една предизвестена смърт”, „Дванайсет странстващи разказа”.
Но Габриел Гарсия Маркес слага своя вечен отпечатък върху световната литература с романа си „Сто години самота” /1967 година/, продаден в над 10 милиона копия. Написва я само за 18 месеца, време, през което живее на кредит. Но си струват усилията и лишенията – Маркес се покрива със световна слава. Книгата му се чете на всички континенти. Любопитно е, че самият автор посочва за свой фаворит друга книга – „Есента на патриарха”, която обаче се приема нееднозначно от критиката. Първоначално Габриел, след като завършва училище през 1946 година, записва право в Колумбийския университет в Богота. Но сърцето му го води към журналистиката. Зарязва лекциите, докато един ден в ръцете му не попада прочутата книга на Франц Кафка – „Метаморфозата”. Маркес чистосърдечно признава, че точно тази творба променя живота и мирогледа му и започва да пише.
А той пише по неповторим начин – с много страст, с преплитане на художествени и документални елементи. Творчеството му докосва читателите по особен начин – стига бързо и лесно да сърцата и умовете им. И съвсем естествено се превръща в един от най-влиятелните и почитаните писатели в Латинска Америка през миналия век, макар че в голяма част от живота си живее и в Европа. Често е сочен за най-известния представител на така наречения магически реализъм в литературата. Смятан е за най-популярния испаноезичен писател, разбира се, след Мигел де Сервантес – автор на „Дон Кихот”. През 1982 г. Гарсия Маркес е удостоен и с Нобелова награда за литература за цялостно творчество. Габо, както е известен прочутият писател в цяла Латинска Америка, си отива от този свят на 17 април 2014 година, когато е на 87 години.
Ето и няколко крилати фрази от великия писател:
„Никога не се разделяй с усмивката си, дори когато ти е тъжно… откъде да знаеш, може някой в този момент да се влюби в нея“.
„…Да помнят винаги, че миналото е лъжа, че паметта няма пътища за връщане назад, че всяка някогашна пролет е невъзвратима и че най-буйната и упорита любов е все пак бързолетна истина”.
„Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти“.
„Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя“.
„Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им“.
„Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам“.
„Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта“.
„Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата“.
„Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си.“
„Бъдете спокойни. Господ ви очаква на вратата”.
"Не нося шапка, защото не искам да я свалям от ничия глава”.
„Лудите престават да бъдат луди, веднъж щом приемем техните доводи”.
„Не позволявай да умреш, без да изпиташ това чудо – да спиш с човек, когото обичаш”.
„Никое лекарство не може да излекува това, което може да излекува щастието.
„В семейния живот е много по-лесно да избегнеш катастрофата, отколкото досадните дреболии”.
„Не, аз не съм богаташ. Аз съм бедняк с пари. А това не е едно и също”.