Никола Казаков е роден на 6 януари 1953 г. във Варна. Завършва ВНВУ “Васил Левски” и Военна академия “Г. С. Раковски” през 1985 г. Специализирал е в Холандския колеж по отбраната с гражданска специалност “Организация на управлението”. От 1975 до 1998 г. служи в Българската армия. От 2002 до 2004 г. е директор на дирекция в Изпълнителна агенция “Социални дейности” на Министерството на отбраната и към структури на Столична община.
През 2010-2013 г. е председател на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет, върнат е на поста на 8 януари 2015 г.
Г-н Казаков, колко са центровете за бежанци в България и къде може да наставим мигранти, които дошли от Сърбия и Македония в близките дни?
– В България съществуват шест териториални поделения на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Това са: ТЦ Пъстрогор, РПЦ Харманли, РПЦ Баня, РПЦ София – кв. Овча купел, РПЦ София – кв. Военна рампа, РПЦ София – кв. Враждебна.
Колко са регистрираните бежанци от началото на годината у нас? Има ли повишаване на търсещите убежище в България през последните месеци?
– От началото на 2015 г. общо 9217 души са подали молба за международна закрила в териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. От тях 42% са получили статут т.е. 3222-а души са получили бежански, а 538-а – хуманитарен статут.
Отчита се увеличение на бежанския поток над 2.2 пъти спрямо същия период на предходната година (2014 г.) и тенденцията е в посока нарастване. През януари тази година в центровете на ДАБ бяха настанени 1070 човека, потърсили закрила. За юли бройката на хора подали молби вече е 1869. Това показва и графиката, която расте стремглаво нагоре.
Къде могат да бъдат настанени бежанците при евентуален засилен миграционен поток? Има ли недостиг на места в центровете? Преди време се създаде напрежение в някои по-малки населени места, където бяха настанени чужди граждани…
– Както вече казах, лицата подали молба за международна закрила у нас се настаняват в някое от 6-те териториални поделения на Държавната агенция за бежанците, за които споменах.
Заговори се, че България е най-непривлекателната държава в Европейския съюз за бежанците, идващи от Северна Африка и Азия. Трябва ли да се чувстваме по-спокойни от този факт?
– България, макар и страна член на Европейския съюз, все още не е богата европейска държава. Заради това не е тайна, че не е предпочитана като крайна дестинация от страна на мигрантите. Държавата ни е по-скоро е транзитна спирка по пътя към Западна Европа. Но има и чужденци, които решават да останат у нас и да се интегрират в обществото. Това са предимно хора, които имат роднини тук и са част от сирийската диаспора.
Очаква ли се нова голяма вълна на бежанци към България?
– Положението в България не се различава от общата ситуация в Европа. Координираме усилията си с всички отговорни институции, за да бъдем подготвени и адекватни на усложнената обстановка. Капацитетът за настаняване в момента е 5130 места, като имаме условия да го разширим с още 1000 легла, за които имаме оборудване. Отделно подписахме в края на май тази година споразумение с Европейската комисия за 4.2 млн. евро по т.нар. План за спешни мерки, което ще даде възможност да осигурим един подвижен модул за 400 човека с всички необходими условия за живот. С тези европейски средства ще назначим за период от 1 година допълнително до 100 души – интервюисти, регистратори и настанители. Очакваме по този начин да ускорим още повече процедурата по разглеждане на молбите за закрила и така да освобождаваме капацитет за настаняване.
Възможно ли е картината, на която ставаме свидетели в Македония в момента, да се повтори и при нас?
– Малка е вероятността това да се случи.
Снимка:eurocom.bg
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.