Николай Гогол е руски писател от украински произход. Роден е на 1 април 1809 година. Едва на 17 години е, когато решава да стане писател. Заживява в Санкт Петербург, където се издържа сам. Въпреки че се интересува от литература, мечтае да стане добър актьор. Обаче столицата на Русия не приветства с отворени обятия младия писател и първата му творба от 1829 г. се оказва пълен провал. Гогол сътрудничи в алманасите „Северные цветы“ и „Литературния газета”, като така е въведен в приятелския кръг на великия поет Александър Пушкин.
С творбата си „Омагьосаното място“ от 1831-1832 той постига успех, показвайки способностите си да съчетава фантастичното със страшното. След като се проваля като помощник-лектор по световна история в Санкт-Петербургския институт, решава да се отдаде изцяло на писането. Признат класик на руската литература. Най-известната му творба е романът „Мъртви души”. Мнозина определят романа като първия модерен руски роман. Сред известните му творби са „Шинел”, „Нос”, „Тарас Булба”, „Ревизор”, „Невски проспект”, „Записки на един луд”. В повечето от тях критикува и осмива недъзите на руското общество през 19-и век.
Гогол умира от крайно физическо изтощение, защото се опитва чрез гладуване да изгони дявола от себе си, на днешната дата през 1852 година. Последните му думи са следните: „Ще се смея през сълзи“. Ролята на писателя продължава да бъде твърде значима и в съвременната световна култура.
Вижте някои интересни мисли на големия руски писател:
Достатъчно е измежду десет страни на характера си да имаш само една глупава, за да те признаят за глупак въпреки деветте добри.
Не с пари, а с хора се живее.
Една жена по-скоро би се целунала с дявола, отколкото да нарече друга жена красавица.
Страхът е по-прилепчив и от чумата.
Красотата е изворът на поезията.
Руският човек има един непримирим, опасен враг, без който щеше да бъде исполин. Този враг е мързелът.
Безкрайни, като песъчинките край морето, са човешките копнежи.
Каквото и да се говори, тялото зависи от душата.
Нищо не носи по-голямо удоволствие от това да живееш в самота, да се наслаждаваш на природата и от време на време да четеш някоя книга.