Николай Терзиев е роден на 23 май 1976 г. в Казанлък. Завършил е ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий” – магистър по психология. Семестриално е завършил и право отново във Великотърновския университет.
От 1 година е председател на БСП в Казанлък. Сред основателите е на Младежкото обединение на партията в града на розите. Близо 4 годни е негов председател. Вече трети мандат е кмет на казанлъшкото село Шейново. Семеен с две деца.
-Г-н Терзиев, вече се чуха упреци, че сте силно партийна кандидатура и можете да разчитате само на твърдите гласоподаватели. Според опонентите ви трудно ще привлича допълнитен вот. Имате и конкурент в лявото пространство, който е издигнат от инициативен комитет с председател бившия лидер на БСП в общината. Какъв е вашият коментар?
-Имам всички основания да вярвам, че моята кандидатура ще консолидира цялата ни членска маса и всички ляво ориентирани гласоподаватели на територията на общината. Винаги съм смятал, че политикът най-напред е човек и личност – със своите качества и пороци, със своите умения и способности, със свой собствен авторитет и име, а едва след това – представител на собствената си партия. Личностите създават партиите, те създават най-осезателно добавената им стойност и естествено са в състояние сериозно да им навредят. Не станах член на БСП, за да получа нещо от нея. Направих го, защото смятам, че все ще мога да добавя своята лична частица към тази велика идея, наречена социалистическа.
Озадачен съм от въпроса си ви за конкурент в лявото пространство. Предполагам, че визирате единия от независимите кандидати, който потърси подкрепата на БСП за предстоящите избори. Казанлъшката партийна организация категорично заяви своето мнение по този въпрос и то беше: „Не, благодарим. Не и този път!“.
-През последните две десетилетия двама бивши градоначалници от БСП – Казанлък загърбиха партията. Какви са според вас причините?
-На два пъти през годините БСП-Казанлък залага на независими кандидатури за кметове на общината и на два пъти тези хора бяха избирани. Но и на два пъти историята ни зашлеви звучни шамари. Звукът от тях още отеква в паметта на града ни. Тези личности нямаха необходимите качества.
На последния партиен форум взехме решението да отправим правилното политическо послание не само към своите членове и симпатизанти, но и към цялото казанлъшко гражданство, а именно, че Столетницата в нашата община разполага с личности, че не й липсва кураж и политически характер, че все още е съхранила волята да води битки и знае как да ги печели. Още един опит за мимикрия, още едно недостойно прикриване зад нечий гръб щеше да е грях, който трудно ще ни бъде простен от нашите съграждани – трудно ще си простим и ние самите.
-Бяхте три мандата кмет на родното си село Шейново. Как съгражданите ви те посрещнаха новината, че ще се кандидатирате за кмет на Казанлък?
-Нали не се съмнявате, че за 12 години на поста кмет на Шейново, познавам поименно всички жители на селото. Често си давам сметка за това, колко много зная за своите съграждани и колко лични неща споделят с мен. Признавам, блазни ме мисълта, че за това имам и заслуга аз самия – със своето отношение и личен подход към всеки и неговия проблем и че не това е нормалното взаимоотношение „гражданин – администратор“. Просто винаги съм избягвал този вид отношения. Да приемаш нещата лично, да те боли с болката на самотния старец или да телефонираш дни наред, за да намериш работа на човек от селото си – това според мен е същността на нашата работа.
Лично за мен тези 12 години, отдадени на това населено място, остават моите най-пълноценни години – период от живота ми, който ме научи на толкова много неща, който ме превърна в това, което съм сега.
-Според отчета на основния ви конкурент Казанлък е стигнал Брюксел. Истина ли е това?
-Знаете ли, близо 300 години преди Христа, епирският владетел Пир решил да нападне вечния си противник Рим. Влязъл в битка, от която излязъл победител, но с цената на толкова жертви от своя страна, че сам заявил: „Още една такава победа и ние сме загубени“. В града ни се случва същото. Безспорен факт е, че тук се строи, но въпросите, които тепърва ще се задават са: какво, от кого, с какво качество и най-важното на каква цена. Дали цената, която не друг, а градът ни, ще се наложи да плати, не е прекалено висока и не обрича всяко следващо управление на работа само и единствено да изплаща милиони, похарчени с лека ръка през този мандат. Инфраструктурата, която „градим“ днес, утре преправяме или просто решаваме, че вече не ни харесва. Всяко недалновидно управленско решение носи големи материални и морални щети, които се мултиплицират напред във времето, без дори да си даваме сметка за това като данъкоплатци.
-От какви позиции вървите към 25 октомври: на критикуващ или на предлагащ? И кой е печелившият ход за един опозиционен кандидат в град?
– Мисля, че политически битки не се печелят само с единия стил на поведение на претендента. Определено ще предложа на съгражданите си в мое лице много нови неща – друг начин на водене на местна политика, друг тон в диалога, който трябва да е водещ при едно управление. Експертност, прецизно планиране, политика в услуга и интерес на гражданите, работа в перспектива – това е моята идея. Същността на успеха на едно местно управление е много по-дълбока и по- дългосрочна, а именно да се работи неуморно в посока на повишаване на жизнения стандарт на хората, но не само за днес и догодина, да се поставят основите на такива проекти, които ще дават положителни резултати и след десетилетия – в областта на заетостта, образованието, спорта, работата с младежите.
-Знае се, че почиствате историческата поляна на Бузлуджа преди традицонните събори на левицата там. Въпреки решенията на Националния партиен съвет от преди няколко години – все още нищо не се променя там. Защо?
-Паметникът на Бузлуджа беше построен от цял един народ. Възстановяването му днес е непосилно за БСП. Смятам, че съдбата на монумента вече е друга и има няколко добри алтернативи в тази посока. Лично съм участвал в приготовленията за ежегодния събор на левицата на Бузлуджа. Аз съм си такъв и ще продължа да го правя. Самият паметник продължава да стои на този исторически връх, но вече символиката, която носи е друга и различна.