Министър Николина Ангелкова е възпитаник на Harvard Business School – Бостън, САЩ, по програма за ръководни кадри “Развитие на лидерски умения”. Магистър по право от Университета за национално и световно стопанство, завършила с грамота за отличен успех, със специализация “Фирмено управление” от Института за следдипломна квалификация на УНСС. В периода 2013-2014 г. е била съветник по европейско регионално сътрудничество на президента на Република България. През март 2014 бе избрана за един от 214-те млади световни лидери от общността на Младите световни лидери за 2014 година (Young Global Leaders).
Министър Ангелкова, възможно ли е да привлечем туристи от Индия и Китай?
Далечните и новите пазари са един от основните пазарни фокуса в рекламната и маркетинговата ни стратегия. Истината е, че те имат огромен потенциал. Китай, Индия, Япония, Близкият изток, бившите съветски републики и др. са стратегически направления и бъдещето на туризма не може да ги заобиколи. Плановете ни за тях са с дългосрочен мащаб и ефектът му ще се почувства през следващите поне пет години. Туристите от тези пазари предпочитат предимно специализирани услуги, на които по принцип поставяме акцент – културно-исторически маршрути, спа и уелнес процедури, опознавателни и сити турове, обичаи и продукти, свързани с розата, празници на изкуствата, фолклор, етнографски церемонии и др.
И двата пазара са гигантски и потребителите възприемат Европа като една дестинация. Тук е голямото предизвикателство за малка България – как с нейните уникални природни и културни дадености да привлече вниманието им заедно с други европейски дестинации. Ето защо възнамеряваме да открием съвместно с Румъния общ информационен туристически център в Китай. Със северната ни съседка е стартирала съвместната работа и за разработване на общ туристически продукт и по линия на Дунавската стратегия. Очакваме към него да се присъедини и Сърбия. Предстои да се разработи общ туристически продукт и с Гърция и Турция с фокус върху културно-историческия туризъм.
Предстои и създаването на български информационен туристически център в Токио, който няма да струва нищо на държавата ни. Основа за това е подписаният меморандум между Министерството на туризма и японска бизнес асоциация, която изцяло поема неговото обезпечаване. Япония е стратегически пазар, за който България е много специална дестинация, и затова предвиждаме дългосрочни мерки.
Относно пазар Индия, много важен е ангажимента на една от големите звезди на боливудското кино – Аджай Девган да участва в промоционално видео за България, което ще е предназначено за индийския пазар. Знаете, че той снима филм това лято в България, а в страната ни бяха и другите звезди на индийското кино – Шарук Кхан и Каджол. Очаква се и това да доведе до нарастване на интереса към нашата страна.
От какво значение за туризма ни е случващото се в Гърция? Какви са плюсовете и минусите за нас от кризата в южната ни съседка?
За нас е изключително важно Гърция да постигне икономическа и финансова стабилност, защото това е съседна страна и близък европартньор. Често се правят анализи, че сегашната ситуация може да доведе до ръст на туристите в страната ни, защото туристическите потоци ще се ориентират към нас. Това е само едната страна на монетата. Не трябва да забравяме, че Гърция е водещ пазар за нашия туризъм. През 2014 г. са ни посетили над 1 млн. гърци, което е ръст от 10% спрямо 2013 г. Трябва да вземем предвид и всички икономически връзки между нашите страни, за да си дадем ясна сметка, че за нас е много важно да има икономическа стабилност както в Гърция, така и в региона.
Концесиите са изцяло в момента в компетенциите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Трябва ли това да се промени?
Предвижда се концесиите на плажовете да преминат от МРРБ към нашето министерство от 2016 г. и работим по казуса от началото на мандата си. Създадохме междуведомствена работна група с регионалното министерство, която трябва да подготви условията за плавното прехвърляне на тези функции. Това трябва да не се прави механично и стресово, а с нужния капацитет и преосмисляне на методологията и контрола. Подготвяме концепция по темата, която представим с предложения в няколко варианта.
За целта проучваме опита и на други държави, за да намерим най-добрия модел, който да е подходящ за българските условия и да гарантира, че туристите ще бъдат доволни. Абсурдно е за чадър и шезлонг да се плаща повече, отколкото за нощувка – мисля, че всички сме на това мнение. Важното е да намерим формулата, така че нито концесионерите да бъдат ощетени, но и туристите да получават услугата, която очакват. Целта ни е цената на услугите да бъде по джоба на всеки, а където е възможно, да стане минимална или дори нулева, при това в най-скоро време – ако е възможно още от следващата година. Времето ще покаже и проучванията, които правим.
Каква е равносметката от участието на България на международни туристически изложения? На какви туристически изложения ще участва страната ни в близко бъдеще?
Активното присъствие на България на големи национални и международни туристически борси остава един от основните ни ангажименти. От встъпването ми в длъжност България се представи успешно с национални и информационни щандове на 33 международни изложения.
През 2016 г. министерството ще се включи и в по-мащабни специализирани изложения – за културно наследство, конгресен и събитиен туризъм, голф, балнеотуризъм, археология и др. Бизнесът обаче е този, който трябва да прояви активност и да заяви интереса си към форумите. В зависимост от този избор ще насочим и средства, и съпътстващи мероприятия.
През 2016 г., в зависимост от наличния бюджет, планираме страната ни да се представи на над 40 международни туристически изложения. Там на място браншът и общините ще имат шанс да се срещат очи в очи с колегите си от други държави, да набележат проекти и инициативи с партньори, да съпоставят оферти. Важно е обаче да подчертая, че участието на България с национален или информационен щанд ще бъде не просто присъствие, а явяване с нова, единна визия. Предвиждаме и организирането на тематични изложения на открито на целевите и генериращите ни пазари. Отново казвам, че министерството ще засили фокуса си върху развитието на културно-историческия туризъм, защото той най-успешно може да ни направи разпознаваеми за света.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.