Рожденик днес е родният поет Калин Донков. Той е автор на поезия и проза. Роден е на 2 декември през 1941 г. в Беглеж.
Донков е в БНТ, БНР, както и в мнoго периодични издания – в. „Антени“, сп. „Септември“/„Летописи“, в. „Континент“, сп. „Европа“, в. „Епоха“.
Поезията му е превеждана на английски, руски, френски, испански, полски, чешки, словашки, словенски, сръбски, украински, гръцки, арабски, пенджабски и др., а прозата – на руски и чешки. По стиховете му са създадени песни, а по някои прозаични творби – филми и пиеси.
Сред книгите му с лирика са: „Априлски хълмове“, „Внезапна възраст“, „Риза за ближния“, „Неизбежен човек“, „Животът е последен“, „Очевидец на съдбата“, „Незабрава“, „Пази се от сърцето“, „Събуди ме вчера“, „Елегии и тържества“, „Ето я нощта“. А книгите му с проза са: „Частен случай“, „Ранни мемоари“, „Тъгувайте в почивен ден“, „Сърца в неизбежна отбрана“, „Нерви и утехи“, „Разговори от изпуснатия влак“, „Други думи“.
По повод рождения ден на поета ви предлагаме две от неговите творби:
Неизбежен човек
Премръзнал град. Редовни влакове.
Квартали с горестни бои.
Човекът нищо не очаква.
А нещо все пак предстои.
А нещо вече се чертае
и предусетил, пребледнял,
той блъсва виното и чая
и грабва дългия си шал.
Той страда в мокрите градини
под еднорогата луна.
Любов – достатъчна причина.
Любов – достатъчна вина.
Каквато мъка да изпита,
какъвто смут да претърпи –
не му изтривайте очите,
не го отвеждайте да спи.
Той скита тих, но неизбежен.
Той ще осъди. Ще прости.
Разтворен в съмването. В скрежа.
Разтворен в себе си почти.
В луминесцентните пустини
ще носи слаби семена.
Живот – достатъчна причина.
Живот – достатъчна вина.
Той за дъжда ще се разкае
и някой сняг ще ускори.
Далеч от виното. От чая.
Далеч от огъня дори.
Пълзял. Съвземал се. Излитал.
Мъжествен. Смъртен. Наскърбен.
Един почти спокоен жител
на своя бесен континент.
А утре може да загине.
И без дуел. И без война.
Човек – достатъчна причина.
Човек – достатъчна вина.
Частен случай
След твърдите пети на времето, които чуваш да минават,
пелинът трудно се изправя и с мъка своя дъх възвръща.
На любовта такава мъка, ако си спомняш, е присъща.
Но в любовта е друго нещо – там болният лекува здравите.
По чистата пола на времето, която вярваш, че докосна,
прахът на бъдещето беше и по ръцете ти полепна.
Сега очаквай да се сбъдне поличбата великолепна.
Но в любовта е друго нещо – там бъдещето е за после.
А жьлтото око на времето, което в огън ни измива,
запалва къщи и фенери, завърта кръговете в мрака.
И всяка правда е възможна. И всеки избор се протака.
Но в любовта е друго нещо – там милата е най-красива.
Но любовта е друга тайна. Но любовта е частен случай.
Накрая времето си тръгва изпод балконите й късни.
Безшумно се люлее клонът, от острото му рамо блъснат —
махалото се движи, скъпа. И няма кой да го изключи…
Снимка: lira.bg